Мэтью Кляйн - Рестарт

— Да — примирено казва Мичъл, — не съм очаквал да сте чували. Неговото амплоа едва ли има пресечни точки с вашето. — Набляга на думата амплоа, внушавайки, че аз съм човек, който би могъл да я използва, може би по време на обяд в кънтри клуба. Иска ми се да му кажа, че в „Анонимни алкохолици“ никой не използва думи като амплоа, освен ако не е френски ликьор, за какъвто досега не съм чувал.

Мичъл става от мястото си:

— Е, няма да ви отнемам повече време, господин Тейн. Това беше по-скоро визита на учтивост и за да ви уверя, че не сме се отказали от разследването на Чарлз Адамс. Ще продължим да го издирваме.

— Това е много успокоително, агент Мичъл. Благодаря ви.

— Господин Тейн… направете ми една голяма услуга. Ако забележите нещо… каквото и да е… обадете ми се! Номерът ми е на визитката. — Той се навежда напред и почуква с нокът по визитната си картичка, която лежи на масата пред мен.

Гледам я втрещено.

— Ама тези неща затова ли са?

Мичъл се усмихва и игриво поклаща пръст към мен:

— Забавен човек сте, господин Тейн.

— И други са ми го казвали. Ще повярвате ли, че досега с нищо не ми е помогнало.

— Ще ви повярвам. Никой не обича забавните. Мислим, че те крият нещо.

— Може би крием факта, че в действителност не сме забавни.

— Ето! — казва той. — Пак го правите — посочва ме с пръст и клати глава. — Все едно изнасяте спектакъл в нощен клуб.

Нощен клуб със задължителен куверт от десет питиета, искам да му кажа аз.

Но само ставам на свой ред от стола и му стискам ръката.

— Обещавам да ви държа информиран, агент Мичъл. Ако забележа каквото и да било.

Десет минути по-късно карам на запад по шосе 867 през свързващия мост „Санибел“ към едноименния остров в крайбрежието на Флорида. Всъщност излъгал съм най-безочливо, когато съм казал на агент Мичъл, че не съм забелязал нищо „нелицеприятно“ в „Тао“. Защото аз съм забелязал три милиона нелицеприятни неща — доларите, откраднати от банковата сметка на моята компания и предадени на въображаема фирма на име Ай Ти Ес.

Но разбира се, зад липсващите пари няма мистерия. Виновникът е Чарлз Адамс. Знаех го още преди агент Мичъл да се появи и да ме „информира“, че бившият генерален директор се е забъркал с опасни хора. Всички улики сочат към Чарлз Адамс. Никой друг освен него в „Тао“ няма правото да подписва чекове за подобни суми. Джоан Легет не успя да намери никакви документи, обосноваващи чековете на Ай Ти Ес — било то фактури или поне разписки — защото подобна документация е липсвала.

Чарлз Адамс се е спотайвал в офиса си до късно нощем или рано сутрин, вкарвал е сметки в корпоративната счетоводна система, след което е отпечатвал чековете и лично ги е подписвал. Чековете са излизали от неговия лазерен принтер, пътували са през американските пощи, стигали са до пощенската кутия в Нейпълс и са попадали в ръцете на… някого. Но кой? Самият Чарлз Адамс? По-вероятно някой от тайнствените му съучастници — така наречените „опасни хора“, забелязани от Джоан Легет да го чакат в „Тао“.

Защо не казах на агент Мичъл за това? Отчасти заради предупреждението на Тад Билъпс да го „защитя“ и да опазя инвестицията му. Но имаше и още нещо. Чувствам особена близост с Чарлз Адамс — човека, когото никога не съм виждал и който най-вероятно е мъртъв. Бил съм в неговата ситуация: дължал съм пари на страховити хора, усещал съм стените да ме притискат от всички страни. Разбирам такива като него. Защото и аз съм такъв.

Остров Санибел — въпреки усилията на Търговската камара и нейния Ротари Клуб да го представят като рая на младите пенсионери — е голяма общност на пенсионери, плаваща в средата на океана. Намира се в Мексиканския залив и е претъпкан със стари хора в различна степен на грохналост.

В сравнение с другите градове за пенсионирани, този е по-особен. Това се забелязва веднага след като прекосите по свързващия мост. Това, което се забелязва, по-конкретно е, че не е нито за бедните, нито за богатите. Като гледам къщите, не мога да реша дали островът е привидение, или е предупреждение. А може да е по-малко и от двете — място, където хората, движили се в противоположни обществено-икономически посоки, накрая се събират за последните години от живота си.

Не е Нантъкет [15] Остров, южно от Кейп Код, Масачузетс, където живеят или са живели много представители на американския елит. — Б. пр. , нито е Сий Айлънд [16] Един от т. нар. златни острови на Джорджия, едновременно курорт и място за живеене на много богатите. Б. пр. . Няма имения, нито хълмисти морави. Тук е застроено много години преди да излезе тази мода, преди появата на климатиците дори, така че къщите са малки и наблизо една до друга, сякаш са от друга епоха — тази преди макманшън [17] Американски термин, използван осъдително за големите нови къщи, изглеждащи като излезли от калъп, без никакви отличаващи ги характеристики. — Б. пр. и гаражите за по три коли. Това е общество на „прелетните птици“, където се спасяват или от бруталните зими на север, или от ненаситните си внуци. През декември тук има навалица, а през януари не можеш да се разминеш. Но днес, в средата на юли, е горещо и повечето домове, покрай които бавно минавам, са напуснати и с капаци на прозорците.