Мэтью Кляйн - Рестарт

— Няма проблем — бързам да го успокоя аз. — Демото ни не е с пълна функционалност. Ще го отложим за следващия път.

Но сега вече Самир гледа с подчертано любопитство към фотоапарата и лаптопа, поставени в края на масата. И се намесва:

— Не, не… Би било небрежно от наша страна. Ако Санди ни попита за демото и не сме го видели… — и той свива рамене, сякаш иска да каже „Знаете какво е да работиш за безкомпромисен шеф“.

— Добре — примирявам се аз. — Добре.

И всички сядаме обратно по местата си.

Обръщам се към Даръл. Той се е излегнал на стола си с изпънати напред крака, втренчен в екрана за презентации, сякаш изгарящ от нетърпение филмът да започне. Липсва му само пакетът с пуканки и кутията „Джуджи Фрутс“. Кротко му казвам:

— Даръл, защо не пуснеш демото?

Той се стресва за момент, после измърморва: „О…“ —и с мъка се изправя на краката си. Избутва дълъг кичур мазна коса зад ухото си. Казва:

— Чудесно! — И се усмихва. — Нека ви покажа технологията на „Тао“ „Пи Скан, две нула“!

Естествено вие се досещате какво става по-нататък.

Даръл връчва фотоапарата на Самир и му възлага да направи снимка на когото и да било в стаята — „всеки, който искаш“. Самир поглежда фотоапарата, сякаш са му подали в ръцете новородено с всичката произтичаща отговорност.

— Няма значение кой — уверява го Даръл.

Самир насочва фотоапарата към мен.

Аз замръзвам.

В този момент — мига между насочването на фотоапарата към лицето ми и щракването на затвора мозъкът ми трескаво прехвърля една след друга тревожни възможности. Аз не съм известен човек — не в традиционния смисъл на думата, — но голяма част от… да ги наречем „изпълненията“ ми, са фиксирани на лента.

Това включва например снимката ми анфас, направена след като ме заловиха да шофирам пиян в Менло Парк. Бях вдигнал 130 в зоната на училище. Единственото, което ме спаси от затвора, бе, че в два и половина през нощта училищата са затворени. Естествено, че не се гордея с този инцидент — и дори не искам да си го спомням, — но полицаите обикновено не те питат съгласен ли си да те снимат. Щрак и толкова…

Несъмнено и снимката от областния затвор на Санта Клара от 2003 година е достъпна за сваляне и несъмнено се намира в базата данни на „Пи Скан“, готова за идентифициране и показване на големия екран в тази заседателна зала на 15-и етаж.

Колкото и тревожна да е тази възможност, тя е направо за предпочитане през другата ми снимка — от онази нощ в Ел Ей преди пет години, когато ме арестуваха след пиянска свада в бар. Или поне аз си мисля, че свадата стана в бар. За самата свада нямам съмнения, — бях толкова надрусан, че след това не можах да заспя в продължение на 48 часа. Е, не всеки ден можеш да видиш снимката си в местния вестник с две черни петна около очите. Подобна снимка сигурно ще накара всички в тази зала да зяпнат от удивление. Ето най-сетне един директор, на когото можем да заложим, ще си кажат хората, разглеждайки фотографията ми и обръщайки внимание на засъхналата в косата ми кръв и изцъклените ми от кристалния мет очни ябълки.

Но преди Самир да успее да ме „щракне“ и да докаже правотата на опасенията ми, откъм входа на стаята се разнася шум от някакво раздвижване. Вратата се отваря, през нея влиза младата секретарка, за да въведе следващия я възрастен господин.

— Ето ги, Санди — лъчезарно съобщава тя. — Видя ли, че не си закъснял, както те уверявах.

— Благодаря ти, Марджи — казва той сърдито. Блондинката напуска и затваря вратата зад себе си.

Възрастният мъж е пълен и увисналите му бузи издават, че откакто се помни, е ценител на доброто вино и пържолите. Представя ни се — съвършено излишно, — като Санди Голдън, президент на „Олд Доминион“. Забелязвам вратовръзката му — прекрасен модел в небесносиньо на „Ермес“ — която хвърля електрически отблясъци под слънчевите лъчи, проникващи през прозорците на заседателната зала. Облечен е в безукорно стоящ му тъмен вълнен костюм. Вече съм в положение да осъзная, че единствените хора, които могат да си позволяват такова облекло, са онези, които се преместват от климатизираната заседателна зала в климатизираната лимузина, за да отидат в климатизирания ресторант. Санди Голдън е човек, който не се е потил от двайсет години насам.

Той се обръща към помощниците си и пита:

— Какво пропуснах, момчета?

Самир икономично резюмира срещата до момента.

— „Тао“ притежава онова, което търсим, Санди. Сканиране на пасивни изображения. Можем да внедрим технологията в нашите клонове. По съвсем груби сметки това ще намали разходите ни за отговорност и съответствие с най-малко 30 %. Що се отнася до самата сделка, ние ще направим малък транш срещу партньорство в размер на половин милион, а те ще могат да използват мрежата ни в Голяма Атланта за пилотна платформа. — Той посочва фотоапарата в ръцете си: — Искаха да ни представят бързо демо.