Мэтью Кляйн - Рестарт

— „Уиндмиър“ 56. Сънибел, така ли беше?

— Така — успокоявам го аз и бързам да го запиша на лист хартия. — Веднага го изпратете. Благодаря — и затварям.

Значи на „Уиндмиър“ 56, където и да се намира това. Ще открия онзи наш служител, който краде от „Тао“. И какво ще направя, когато науча самоличността му? Не съм много сигурен… Най-малкото ще се опитам да си върна парите. А ако това означава затвор за извършителя, прав му път!

Ставам, сгъвам листа с адреса и го пъхвам в джоба на панталона си. Готвя се да напусна офиса и да продължа с разследването си, когато на вратата ми се появява Дом Вандербек.

— Готов ли си? — пита ме той без предисловие.

— За какво?

Усмихва се. Това е гадничката усмивка на училищния тиранин, който е на път да окачи слабака на гащите му в съблекалнята.

— Имаме уговорка — съобщава ми той. — Търговска среща в дванайсет часа в Олд Доминион Банк. Все още държиш да дойдеш, предполагам. — Звучи почти насмешливо. Едва вчера му наредих да организира среща с коя да е банка, способна да подпише чек за половин милион долара. И настоях да присъствам, за да проведа аз срещата.

— Ще дойда — казвам му аз.

— Прекрасно — уверява ме Вандербек. — Нямам търпение да те видя в действие.

Отчайващите ситуации изискват отчаяни действия, нали така?

— Какво друго освен „отчаяно действие“ бихте нарекли това: да кажа на Ранди Уилямс, моя слабоумен вице по техническите въпроси, и на Даръл Гаспър, дългокосия му програмист, да ни придружат на търговската среща в Олд Доминион Банк в Тампа — срещата, на която сега се крепи съдбата на „Тао Софтуер“?

Нареждам им да вземат демо на „Пи Скан“. Оказва се, че това са лаптопът на Даръл и стар цифров фотоапарат, конфигурирани за съвместна работа. Демото се представи добре само преди два дни, така че се надявам късметът ни да сработи повторно.

Вземаме колата на Вандербек. Това е стилно беемве 7, лимузина. Цена в магазина — 80 000 долара. Няма как да не забележа такива неща, след като от главата ми не излиза мисълта за онзи фалшив доставчик.

Вандербек шофира по начина, но който и говори — гладко и авторитетно, слаломира през трафика, игнорира другите участници в движението около себе си, изтиква ги встрани и ги засича в лентите им. Пътуването отнема малко над деветдесет минути. Прекарвам по-голямата част от времето в репетиране на срещата, като научавам имената на участниците в нея: Самир Сингх, вицепрезидент на „Олд Доминион“ по „Лична информация за клиентите“; Стан Понтин, вице по техническите въпроси; може би дори (макар това да не е потвърдено) самият Санди Голдън, президент на „Олд Доминион“.

Обяснявам на моите колеги целта ни за срещата, а тя е проста: съобщаваме на „Олд Доминион“, че „Пи Скан“ е почти готова за пускане на пазара. Ще кажем, че „Тао“ иска да инсталира под формата на пилотен проект софтуера в малко на брой клонове на банка, работещи с индивидуални клиенти. Ще поискаме 500 000 долара предплащане от „Олд Доминион“, които ще бъдат използвани за финансиране на довършването на софтуера и за инсталирането му в клоновете. В замяна „Олд Доминион“ ще придобие малка част от „Тао Софтуер“.

Понеже ще разположим изумителната си технология в клонове на „Олд Доминион“ — а не в тези на конкуриращите банки „Олд Доминион“ ще се възползва от благосклонното внимание на медиите, което проектът несъмнено заслужава. Нещо по-добро, „Олд Доминион“ ще вземе дял от печалбата, когато „Тао“ започне да продава своя продукт на другите банки. (Нищо не носи по-голяма радост на един директор на компания от това Да намери начин конкурентите да му плащат.)

Това в общи черти е планът. Признавам в себе си, че не е много реалистичен. Но ако съумеем да го прокараме — ако някак убедим Самир Сингх, Стан Понтин и Санди Голдън да ни напишат чек за 500 000 долара, — „Тао“ ще получи няколко допълнителни седмици живот. Нещо по-добро, след като имаме на сметката си умерен успех, може да успеем да излъжем Тад Билъпс и „Бедрок Венчърс“ да загробят още пет-десет милиона в „Тао“.

Пристигаме в Тампа в единайсет и половина и паркираме в подземния паркинг под централата на „Олд Доминион“ — висока кръгла кула с административни офиси, която изглежда като цигара с огледална повърхност. Вземаме асансьора до петнайсетия етаж.

Асансьорът обслужва само директорския офис, което определено има за цел да изпрати ясно послание до посетителите. Посланието има горе-долу следния смисъл: „Ако не сте избрали банкирането с индивидуални клиенти за своя професия, направили сте грешен избор“.