Мэтью Кляйн - Рестарт

В рецепцията ни посрещат дебел мокет, столове с плътна тапицерия и излъскана до блясък маса от черешово дърво. На масата са ветрилообразно подредени наръчници като: „Американски банкер“, „Алманах на техническите директори“, „Ежемесечник на банковия служител“. Може би малко символично страниците им изглеждат недокоснати.

Малко преди дванайсет часа ни въвеждат в заседателната зала. Администраторката е млада блондинка, невъзможно е да е навършила двайсетте. Което не й пречи да е професионалист — когато забелязва лаптопа и фотоапарата, тя ни предлага няколко минути, за да подготвим презентацията си, преди да повика своите шефове. Показва ни скритите под масата контакти на захранването, посочва ни куплунга за входен видеосигнал, натиска бутон на стената и от тавана с леко механично бръмчене се спуска голям екран. Усмихва се и излиза. Абсолютно сигурен съм, че и християните са виждали подобна усмивка върху лицата на своите пазачи, когато са ги извеждали на арената на Колизеума.

Ранди и Даръл включват камерата в един от портовете на лаптопа. Включват го, за да се зареди операционната система. Притихнали са и са неспокойни. Може би досега не са участвали в търговска среща. Вандербек, напротив, е извадил на лицето си онова замечтано очаквателно изражение, което можеш да видиш у любителите на боеве преди срещата в свръхтежка категория. Той знае, че му предстои да види нокаут… моя, несъмнено. Поглежда големия си „Ролекс“, дебел като пачка банкноти, сякаш боят закъснява.

След няколко минути в помещението влизат двама души. Имат онова забързано и разсеяно излъчване на висши мениджъри, което се опитва да внуши, че са адски заети, за да останат дълго, и че трябва да се подготвим за скорошното им тръгване. И двамата са много по-млади, отколкото съм очаквал. Единият, симпатичен мургав индиец, изглежда малко над трийсетте. Очаквано се представя като Самир Сингх. Другият — рус, със стилни очила с телена рамка се представя като директор по техническите въпроси, Стан Понтин. И двамата стоят един до друг като посрещачи в колежанско братство. Минава ми разконцентриращата мисъл, че до неотдавна аз съм бил най-младият участник в разни делови срещи. А сега съм най-старият. Времето лети.

Извършваме математическите пермутации на взаимни ръкостискания, сядаме на отсрещни страни на заседателната маса и започваме да си разменяме визитните картички. Те се плъзгат по масата като шайби във въздушен хокей. Стан Понтин грижливо подрежда нашите картички в редичка пред себе си, като полага специални усилия горните им краища да се прецизно подравнени. Без да вдига поглед от тях, той ни съобщава, че Санди — има предвид своя шеф, президента Санди Голдън — ще се опита да вземе участие в срещата, ако успее. „Ако успее“ е добре позната кодова фраза от жаргона на деловите срещи, която се превежда така: „Ако вие, момчета, докажете на двама ни със Самир, че не сте задници“.

Казвам, че това е прекрасно и че се надявам Санди „да успее“.

Те кимват.

След като приключваме с представянията и те се уверяват, че очакванията на посетителите са на нужното ниско ниво, поставям начало на срещата с фразата:

— Нека ви разкажа защо сме тук.

И задълбавам направо по същество. Няма никакъв смисъл да го увъртам. Гамбитът или ще сработи, или не. Бизнесът не е като да правиш секс с жена. В секса шансовете ти се подобряват, ако караш по-бавно. В бизнеса плюсовете и минусите са право пред теб. Или плюсовете са повече от минусите, или не са. Половин час празни приказки вместо любовна игра не означава, че ще ти бутнат.

Започвам да говоря, сякаш сме поканени на вечеря и съм се сетил за забавна история, която съм сигурен, че ще достави удоволствие на всички. Аз съм новият директор на „Тао“, казвам, и съм нает да „форсирам“ представянето. Поглеждам странично Вандербек, за да видя реакцията му на това излъчване. Той обаче е залепил приятна полуусмивка на лицето си и изобщо не реагира.

Продължавам с изложението. Първоначално „Тао“ е ориентирала своите технологии към потребителския пазар, обяснявам аз, но сега агресивно навлизаме в нова вертикална ниша — банкирането за индивидуални клиенти. До една година технологията „Пи Скан“ на „Тао“ ще се използва в повечето банки за индивидуални клиенти в страната. Това е система за пасивна идентификация и защита. Тя следи всеки влизащ в клон на банка — от служителите до клиентите. Технологията е толкова важна и подобрява защитата на притежателите на сметки до такова ниво, че скоро почти всяка банка ще я използва. В действителност има сериозна вероятност да бъде поискана от федералното правителство и да бъде внедрена във всички клонове, работещи с индивидуални клиенти, за целите на борбата е легализацията на престъпни доходи.