Мэтью Кляйн - Рестарт

— Мексиканците са от „Цета“ — обяснява Мичъл, подкарвайки импалата си, за да се влее безмилостно в трафика на магистралата „Кростаун“. — Бандите „Цета“ се сформираха в Калифорния, но днес са навсякъде, господин Тейн, включително в Маями и Тампа. Та дори и Форт Майърс.

Седя отпред до него. Мичъл шофира безгрижно, хванал волана с дясната си ръка, и ме поглежда през няколко секунди, за да проследи реакцията ми на неговата лекция по гангстерска социология. Кимам вежливо, но под комбинираното въздействие на снощния мет, скорошните емоции с откриването на видеокамерите в дома ми и последващото им изчезване съм готов да изхвърля сусаменото десертно блокче в скута му. Слагам си предпазния колан. Мичъл продължава:

— Обикновени бандити, пуснати на свобода преди три седмици от Райфорд. Ако ми позволите да съм прям, не са голяма загуба за Флорида.

— Какво им се е случило?

— Какво им се е случило? — поглежда ме той странично. — Няма да ви лъжа, господин Тейн. Мисля, че ще се наложи да смените тапицерията на колата си.

— Който го е направил, се е престарал с тези омбрета. Предполагам, че са искали някаква информация от тях. Бедните нещастници не са имали никакъв шанс. — И той поклаща съжалително глава. — Виж, с момичето историята е по-интересна. Особено в светлината на онова, което ми казахте. Подробностите ли искате, или само най-същественото?

— Без подробностите.

— Според моя колега, който ми се обади по телефона той впрочем е част от групата за Гедросян, за която ви казах — момичето е било проститутка от Лае Вегас. Но не съвсем проститутка. За нея може да се каже, че е работила за Гедросян и е обслужвала най-скъпите му клиенти. Струвала им е по 10–15 бона на нощ. Господи, господин Тейн, какво, по дяволите, може да прави една жена, което да струва такива пари? Не ми отговаряйте… — вдига той предупредително ръка съм мен. — Както и да е, казва се… казвала се е… Даниел Даймънд. Чували ли сте за нея?

— Как бих могъл да познавам курва от Лае Вегас?

Поглежда ме закачливо, сякаш иска да ми каже „А защо да не познавате курва от Лае Вегас“? Но на глас подхвърля само:

— Допуснах, че след като сте били клиент на Гедросян, може би сте я срещали. — Не захапвам стръвта да се обадя и той продължава: — Та… реших да отскочим и да я видим. Така със сигурност ще можете да ми кажете познавате ли момичето. Не са я измъчвали, ако това ви безпокои. След това двамата е вас можем да отидем в офиса ми и да попълним формуляра.

— Формуляр?

— „Изчезнало лице“, господин Тейн. За жена ви. Разбира се, ако продължавате да настоявате да го направим. — Мисълта му е прозрачна: ако продължавате да настоявате, че не сте я заплашвали и накарали да избяга от вас.

Двайсет минути по-късно пристигаме пред сграда от розов варовик, квадратна, типично бюрократична, с табела, на която пише: „Окръжен съдебен лекар“. Сградата е далече от пътя и е зад висока ограда от плетена мрежа, зад която има широка тревна ивица, сякаш мястото е замислено да устои на едновременното нападение на хора, блъскащи се да посетят моргата.

Спираме на паркинг с бариера и аз следвам Мичъл в сградата. Забелязвам, че след влизането ни той изоставя бъбривостта си. Може би като мен се чувства неуютно в компанията на мъртъвци.

Показва на рецепцията значката си на дежурния полицай и вписва имената ни в книгата за посетители. Пускат ни да минем през електрически управляема врата. От другата страна едва не връхлитаме върху едър брадат мъж, засилил се срещу нас след завой на ъгъла. Всичко в него е огромно: главата, масивните му ръце, издутият корем, който прелива над колана, необятната му бяла лабораторна манта.

Гигантът спира внезапно на сантиметър от носа на Мичъл.

— По-леко, Райън — спокойно казва агентът, като подчертано не помръдва.

— По дяволите, Том изръмжава гризлито в мантата. — Избрал си възможно най-неподходящия момент. Хващаш ме на път до машината за десерти. Ела е мен?

Съдейки по масата му, шансовете да бъде намерен по кое да е време на деня по пътя до машината за десерти, са значителни. Мъжът продължава по коридора и ние го следваме. Въздухът е охладен. Стените са боядисани в пепелявосиво. Мичъл се сеща:

— Не е зле да ви запозная. Райън Пиърс, това е Джим Тейн.

Райън Пиърс кимва, без да забавя ход.

— Приятно ми е — казва той, но мислите му са при десерта.

— Мерцедесът е на господин Тейн — пояснява Мичъл.

Пиърс спира. Обръща се към мен дълбоко загрижен.