Мэтью Кляйн - Рестарт

— Гордън, ще ти кажа нещо. Искам да ме изслушаш. Да ме изслушаш до края. Обещай ми, че ще ме оставиш да ти обясня всичко.

— Добре.

— Обещаваш, че ще ме изслушаш. Ще ме оставиш да свърша?

— Обещавам.

— Добре — поемем дълбоко дъх. — Компанията, която ме нае… тя е фасада на мафиот. Управлява се от руски дилър на мет…

— По дяволите, Джими! — изревава Гордън. — Пак си почнал, кучи син такъв!

— Обеща да ме оставиш да свърша.

— Излъгах, шибаняко. Както ти ме излъга, че ще стоиш чист.

— Чист съм — настоявам аз. Изслушай ме, Гордън, моля те! Дай ми да свърша.

— Добре, свършвай.

— Руснакът се казва Гул Гедросян. Чувал ли си го?

— Я пак?

— Гул Гедросян — повтарям аз.

— Не, никога.

— Той краде от компанията. Плаща ми, за да гледам на другата страна. Изнудва Либи. Принудил я е да ме следи. Монтирал е „бръмбари“ у нас.

— Какво е монтирал?

— Подслушвателни устройства, Гордън. Камери. Наблюдават ме. Шпионират ме. Те…

— Джими — прекъсва ме той, Джими, трябва да съм честен с теб. Този разговор… не е много успокоителен. Това не е разговор, който бих нарекъл успокоителен.

— Той взе Либи, Гордън.

— Взе я?

— Отвлече я.

— Господи, Джими, надрусал си се — въздиша той. Звучи тъжен. Разочарован. — Надрусал си се като…

— Не — настоявам аз. — Наистина. Всичко, което ти казвам, е истина. Предстои ми среща с ФБР. Тук има един агент, който издирва Гедросян. Работи в някакво звено за специални престъпления в Тампа. Можеш да го издириш и провериш. Знае всичко за Гул Гедросян. Той ще гарантира за мен. Казва се Том Мичъл.

Поглеждам към улицата.

— Тъкмо идва — уверявам го аз. В действителност бих излъгал Гордън, че Том Мичъл е пристигнал, за да мога да сложа край на този мъчителен разговор, но шеви импалата на агента наистина спира от другата страна на улицата. Сам е в колата. Когато ме вижда, той махва през прозореца. — Трябва да свършвам, Гордън. Направи ми една услуга.

— Каква, Джими?

— Открий каквото можеш за този Гедросян. Трябва да знам срещу кого съм се изправил.

— Джими…

— Моля те, Гордън, направи изключение — повярвай ми.

На прозореца на колата ми се почуква. Агент Мичъл стои до вратата.

— Добре, добре… — въздъхва пак Гордън. Не ми звучи като човек, който ми вярва. Джими, защо имам чувството, че това няма да завърши много добре за теб?

— Защото никога не свършва добре, Гордън.

— Вярно — съгласява се той. — Никога не свършва добре…

— Обади ми се на този номер — завършвам аз. — Другият ми телефон беше… как да ти кажа… наложи се да се отърва от него.

Това го разсмива. Мисли си, че съм го продал. Или разменил. За жълти кристали в пластмасово пликче.

— Ясно, Джими, разбрах… — казва той и затваря.

— Боже, господин Тейн — ахва човекът от ФБР, когато слизам от колата. — Изглеждате ужасно.

— Така ли? — докосвам аз лицето си. — Предполагам, че закуската с кристален мет не се е отразила добре на кожата ми.

— Радвам се, че сте запазили чувството си за хумор — усмихва се той. — Не знам защо се опасявах, че вече сте го позагубили.

Подава ми ръка, аз я стисвам. Продължава:

— Кажете ми сега за жена си.

— Взеха я…

— Кой го направи?

Посочвам къщата от другата страна на улицата, където руснаците са разгърнали своето тв студио на име „Денонощно от дома на Джими Тейн“. В алеята няма коли, завесите са спуснати. Зад прозорците не свети.

— Тези хора ме шпионират. Наслагали са камери из дома ми. Наблюдават ме, откакто се преместихме във Флорида.

Мичъл накланя глава и ме разглежда изучаващо. Изглежда нащрек. Това някаква шега, имаща за цел да го злепостави, ли е?

— Наблюдават ви? — повтаря той ключовата дума.

Ще ви покажа.

Повеждам го към предната страна на къщата ми. Вратата е отключена. Бутвам я навътре и влизаме. Във фоайето е прохладно и тъмно.

— Вижте — тръгвам аз към дневната. — Холният часовник е…

Но холния часовник в дневната, който за последен път видях разбит, го няма. Няма разлетели се пружини, парчета стъкло или огънат метал по пода. Има само малък отпечатък в мокета — едва различим — където някога е стоял часовникът.

— Беше си точно тук — объркано казвам аз.

— Кое си е било там, господин Тейн?

Не му отговарям. Изтичвам нагоре по стълбите до спалнята. Вентилатора в тавана също го няма — не е на пода, където го оставих. Гипсовата замазка над леглото е оправена — закърпена, боядисана, съвършено суха.

— Господин Тейн…? — обажда се агент Мичъл зад мен. Обръщам се и го виждам на прага с листче хартия в ръката. — Това ли търсите?