Мэтью Кляйн - Рестарт

— О, боже… — прошепва и не съм сигурен дали стене или го призовава.

Обръща се към мен и ме целува. Езикът и устата й имат горещ химически вкус на изветрял ментол.

Характерното за кристалния мет — най-важното нещо за него — е, че искаш да се чукаш. Това е единственото нещо, което можеш да правиш добре, докато си под влияние на наркотика, и единственото, което искаш да правиш.

Помня първия път, когато опитах мет. Бях сам в хотел на командировка. Запалих, вдишах и започнах да изживявам оргазъм след оргазъм. Сякаш някой беше щракнал ключ и бе забравил да го върне в началното му положение. Отворих лаптопа си, влязох в порносайт, пуснах си клип и само след минута мастурбирах. После пуснах клипа отново и отново се изпразних. След това трети път, после четвърти…

Това е метът. Това му е ефектът. Гигантски оргазъм се стоварва върху теб отново и отново и просто не смогваш да се празниш. Искате ли да знаете защо хората ползват кранк, макар да ги убива? Защото всяко следващо изпразване е десет пъти по-сладко от предишното. Е, сега вече знаете…

Лежа заедно с Аманда в апартамента й, на леглото й, и самата представа за времето и за неумолимия му ход напред изчезва. На нейно място идват приливите и отливите на удоволствието. Когато отново идвам на себе си — след минути или след часове, не знам — Аманда седи до мен на матрака. Гола е и косата й блести от пот. Използва някаква метална шнола за коса, за да изчисти главата на лулата. Запалва я отново. Този път няма място за учтивост и тя я слага първо в своята уста, за да вдиша лакомо. Виждам оргазма й. Тялото й потреперва пак и пак и тя шепне:

— О, боже… о, боже…

Когато свършва, вземам лулата от нея и засмуквам. После забавям всичко и не знам какво се случва. Два часа по-късно се свестявам гол в леглото й, в ръцете й.

На сутринта, когато слънцето ме събужда, не я намирам до мен в леглото. Откривам я в мъничката й кухня да пържи бекон в тиган.

— Позвъних в офиса — весело ми съобщава тя, — и ги предупредих, че ще закъснея. Как мислиш, дали шефът ще има нещо против?

— Не, ако разделиш бекона си с него.

Приближавам се до нея. Гол съм. Тя е по боксерки и бяла тениска. Видът й е изморен с тъмните кръгове под очите. Аз едва ли изглеждам по-добре от нея. Вкусът в устата ми е като на контейнер за боклук, главата ми пулсира като сигнална ракета.

— Какво ще правиш? — пита ме тя и като вижда, че не я разбирам, уточнява: — С жена си.

И картината от вчера изплува отново в съзнанието ми: бурята, подслушвателните устройства и камерите в офиса и дома ми, руснакът съсед, писъкът на Либи, черната лимузина, с която я отвеждат.

— Трябва да отида в полицията.

— Да одобрява тя намръщено.

— Май нещо не си съгласна.

Свива рамене:

— Може би трябва да го направиш. — Но тонът й подсказва, че мога и да не го направя.

Напъхвам се в кухничката зад нея. Не съм сигурен къде се намираме по отношение на интимността между нас. Снощи се чукахме десет пъти и взехме кристален мет, но тази сутрин не съм сигурен дали ми е позволено да я докосна до рамото.

— Какво има? — питам, поглаждайки врата й с пръсти. Изпитвам облекчение, че не се отдръпва. Пристиска се до мен, опирайки гърдите си в моите.

— Само искам да внимаваш. Ти не го познаваш така, както го познавам аз.

— Не ми ли каза, че никой не го познава?

— Да, прав си. И все пак… Чувала съм разни неща. Ужасни неща…

И се извръща.

Мисля си дали да не проявя настойчивост и да я разпитам какво още не ми е казала. Но не го правя. Вместо това я питам:

— Мога ли да използвам телефона ти?

Отива в спалнята и намира там чантичката си. Изважда от нея мобилния си телефон и ми го дава.

Намирам в портфейла си визитката на агент Мичъл. Тя е все още мокра, но четлива. Набирам номера и съм изненадан, че връзката е пряка.

— Джим Тейн се обажда — представям се аз.

— Господин Тейн — казва той с някакво облекчение. — Къде, по дяволите, се намирате?

— Отседнал съм при приятел — съобщавам аз. И добавям: — Имам нужда от помощ. Случиха се някои неща…

— Какво не е наред?

— Жена ми. Гедросян я отвлече.

— Гедросян? — повтаря той недоверчиво. — Той я е отвлякъл?

— Неговите хора. Не той лично… — уточнявам аз, сякаш от това смисълът на казаното е по-малко налудничав. — Те живеят в къщата на отсрещната страна на улицата. Той ме е шпионирал, наблюдавал ме е, откакто съм във Флорида.

В слушалката се разнася някакъв шум… изпускане на въздух. Смях.