Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- На първо място тя изобщо не прилича на Тара. Напо­ловина на нейния ръст е - възрази Кали.

- Дарвин трябва да е видял нещо в нея.

- Той е кретен. Трябва да намерят някоя друга. Аз ще намеря друга.

- Кали, няма начин. Вложили са години...

- Сериозна съм, Донован.

Това беше толкова нетипично за Кали, че не можех да се съсредоточа в разговора. Разбирах какво се опитва да каже, но тя знаеше как работи системата. Разбира се, че Ева беше артист, талантлива изпълнителка. Това обаче не правеше живота ѝ по-ценен от този на професора по литература, когото аз пазех, или десетките други цивил­ни, живеещи живота си в пълно неведение за това, че на­блюдаваме всяко тяхно движение. Не виждах причина Кали да е така загрижена за Ева.

Освен...

- Спиш ли с нея? - попитах.

Кали бързо пое дъх, задържа го за миг и издиша бавно. Отмести поглед.

- Мамка му! - изругах.

Неочаквано Кали леко се усмихна. Явно се почувства добре, след като сподели тайната си.

- Не мога да я оставя да умре - заяви тя.

- Чакай - прекъснах я, - опитвам се да си представя как го правите.

- Какво? О, я вземи да пораснеш, Крийд.

- Това е фантазията на всеки мъж, Кали. Прояви малко търпение.

- Ти да не би... О, боже, оглеждаш ли ме? Да му се не види, Донован!

- Спокойно - рекох, - аз постоянно си те оглеждам. Просто не си забелязвала досега.

- Да бе, мъжете са си прасета.

- Така е.

- А ти си кралят на прасетата.

- Грух.

Тя отново пое дълбоко дъх.

- Не ми е приятно да го кажа - промълви, - но ми е нужна помощта ти.

- Така е.

В този момент забелязах възрастна жена до бюфета за морски деликатеси. Извадих телефона си, подадох го на Кали и кимнах по посока на жената.

- За Катлийн - наредих.

- Шегуваш се.

- Хайде, отработили сме го.

- Носиш ли гащички, Крийд? Нали знаеш, че с тях се започва.

- Спокойно. Просто не искам Катлийн да се притесни, разбираш ли? Трудно се доверява.

- Май имаш нужда от присаждане на гръбнак.

- Ще го имам предвид. Сега ела и си изпълни ролята, става ли?

Приближихме се към жената.

- Извинете - заговорих я, - ще ми окажете ли честта да се снимате с мен?

- Боже, за какво ви е моя снимка? - смая се тя. - При­ятелката ви е възхитителна. По-добре да ви снимам два­мата.

Кали мигом се намеси, като че ли беше репетирала.

- Приличате на майка му.

- Моля?

- Откъде сте? - попита Кали. - Наистина, все едно сте нейна сестра.

- От Сиатъл съм - отговори тя. - А вие?

- От Атланта - каза Кали. - Впрочем, аз съм Джули. Това е Джо.

- Приятно ми е да се запознаем, Джули и Джо, аз съм Милдред,- Тя посочи към възрастния мъж, който ни на­блюдаваше от разстояние. - Това е съпругът ми. И той се казва Джо.

- Не се съмнявам, че е чудесен човек - вметнах. - Ако се съди по името.

Милдред се засмя.

- Сега застанете заедно и се усмихнете - нареди Кали.

- Насочи мобилния ми телефон към нас и ни снима. След това придружихме Милдред до съпруга ѝ. Здрави­сахме се.

- Тъкмо гледахме „О“ в „Беладжио“ - сподели Кали. - Вие гледали ли сте го?

- Да - отговори Джо.

- Преди около две години - добави Милдред.

- Хареса ли ви? - попита Кали.

Съгласиха се, че представлението е забележително. Тогава разказахме на Джо как Милдред много прилича на майка ми. Попита дали познавам някого в Сиатъл и аз му разказах за шефа на пожарната в Монтклеър, Ню Джърси, който възнамерява да се засели в Портидж Бей след пенсионирането си.

- Мястото е прекрасно - съгласи се Джо.

Приключихме любезно разговора. На път към нашата маса повиках келнера и поръчах бутилка шампанско за Джо и Милдред. Седнахме и се спогледахме.

- Забавно беше - каза сухо Кали.

- Чудесно се справи.

- Както и да е. Не ми е за пръв път. Е - попита, - ще го­вориш ли с Дарвин за мен?

- По-скоро не - отговорих. - Той ще иска да разбере защо моля и бъди сигурна, че ще успее. Когато това ста­не, ще прекрати връзката ти с куршум. Затова, ако искаш това да продължи - а ти очевидно искаш, - не бива да допускаш Дарвин да разбере, че имаш нещо общо с нея. Между другото - полюбопитствах, - как успя да запазиш връзката в тайна от Чавес?

- По-лесно отколкото предполагаш. Помни, че той сле­ди Ева. След като съм наясно къде отива тя, преди той да разбере, вече съм там.

- Значи ако Ева ще ходи на парти в нечия къща, ти оти­ваш преди нея?

- По-точно когато пътува извън града, за да посети родителите си, отсяда в хотелска стая, която случайно е свързана с моята.

Замислих се колко ли организация е била нужна на Кали, откакто е разбрала, че я харесва, докато стигне до нея и започне да я ухажва, колко ли време е отишло за изграждането на подобна връзка.