Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Ще ни платят ли, ако излъчите това по телевизията?

Кали поклати глава.

- Съжалявам, няма нито телевизия, нито скрита каме­ра.

- Няма логика.

- Както споменах, това е социален експеримент. Ше­фът ми е отвратен от правосъдната система в страната. Омръзнало му е да гледа убийства, останали безнаказа­ни, заради недобре свършена полицейска работа, мазни адвокати и глупави заседатели. Затова той се проявява като отмъстител срещу ненаказаните престъпници. Убе­ден е, че делото му е в услуга на обществото. При нечия смърт обаче обществото губи, затова той иска да плати за отнетия живот.

- Това са пълни глупости - сопна се Триш. - Ако наис­тина вярваше в това, щеше да плати на семейството на жертвата, а не на случайни непознати.

- Прекалено рисковано е. Полицията ще свърже не­щата. Ето защо шефът ми прави единственото възможно - помага на анонимен член на обществото. Всеки път, когато отнеме живота на убиец, шефът ми плаща на об­ществото сума до сто хиляди долара. Днес се случи така, че вие сте обществото.

Триш понечи да каже нещо, но Роб я изпревари. Със сигурност ставаше все по-заинтригуван.

- Защо ние?

- Кредитният инспектор прати молбата ви за заем на шефа ми и каза, че сте свестни хора, които могат да загу­бят всичко.

Триш отбеляза:

- Вие се представихте за кредитен инспектор.

- Така е.

- Но не сте.

- Аз съм малко по-различен кредитен инспектор.

- И какво ви е различното?

- Това, че аз слагам парите на масата - отговори Кали.

- В куфарче - добави Триш.

Тя погледна парите и сякаш чак сега видя в тях въз­можност. Попита:

- Ако това, което казахте, е истина, и шефът ви плаща всички тези пари в полза на обществото, защо изобщо ни казахте за убийствата? Защо просто не ни ги дадохте?

- Според него е честно единствено, ако знаете откъде са парите и за какво са платени.

Роб и Триш премислиха казаното, без да продумат, но израженията им бяха красноречиви. Роб бе убеден, че това е шансът на живота им, а Триш преценяваше под­робностите и се опитваше да повярва. Кали съзнаваше, че семейството преживява сериозна криза и тя току-що им е хвърлила спасителното въже.

Накрая Триш проговори.

- Убийствата, за които казахте... Шефът ви ще ги из­върши така или иначе, нали?

- Да. Но не преди парите да са платени.

- А ако откажем да ги приемем?

- Не е проблем. Ще ги предложа на следващото семей­ство от списъка си.

Роб попита:

- Възможно ли е да познаваме човека, когото шефът ви възнамерява да убие?

- Познавате ли убийци?

Кали буквално чу завъртането на колелата, когато Триш и Роб се втренчиха в отвореното куфарче. Обичаше този момент, първоначалната съпротива. Тя обаче знае­ше как ще приключи всичко. Щяха да извъртат нещата в най-различни посоки, но накрая щяха да вземат парите.

- Това ми се струва като онези въпроси „Какво бихте направили ако...?“ - промълви Триш, неспособна да се отърси от опасението, че я баламосват.

Кали погледна часовника си.

- Вижте, не мога да чакам цял ден. Чухте предложение­то, отговорих на въпросите ви, но е време да ми дадете отговор.

Емоциите забушуваха в тях от срока, който им поста­ви.

Триш пребледня. Наведе глава и притисна с ръце сле­поочията си, сякаш я мъчеше главоболие. Когато вдигна поглед, очите ѝ бяха пълни със сълзи. Личеше си, че се бори със съвестта си.

Роб беше напрегнат, почти в паника. Нямаше съмне­ние какво иска той - гледаше Триш умолително.

Кали знаеше, че ги е спечелила.

- Давам ви десет минути - обяви бодро тя. - Ще си сло­жа слушалките, така че да можете да поговорите насаме, но ще трябва да ви държа под око.

- Откъде знаете, че няма да се обадим в полицията, след като си тръгнете? - попита уморено Триш.

Кали се разсмя.

- Бих искала да чуя какво ще им кажете.

- Какво имате предвид?

- Да не мислите, че в полицията ще ви повярват? Или че ще ви оставят куфарчето с парите при тези обстоятел­ства?

Роб попита:

- Ние ли сме първите или сте правили това и преди?

- Това е осмото куфарче.

Те отново се спогледаха. Роб се пресегна, сякаш иска­ше да пипне стотачките.

Кали се усмихна и затвори капака.

- Нее.

- Колко от хората взеха парите? - попита той. Над гор- ната му устна проблясваше пот.

- Не мога да ви кажа това.

- Защо? - попита Триш.

- Може да повлияя на решението ви и да навредя на експеримента. Ето какво трябва да знаете: щом някой вземе парите, шефът ми знае, че е получил благословия от член на обществото да отнеме живота на убиец.