Нельсон Демилль - Спенсървил

Министърът се усмихна, ръкува се с всички и се обърна към Кийт:

— Радвам се, че сте тук.

Стансфийлд издърпа стола в края на дългата маса и министърът на отбраната седна. Заместник-министърът даде знак на генерал Уоткинс и полковник Чандлър да се настанят от дясната му страна, а на Кийт и Чарли — от лявата.

— Господин министър, господа, моля да ме извините, но имам друга среща — каза той и излезе от залата.

Министърът погледна Кийт.

— Е, полковник Ландри, навярно се чудите защо ви помолихме да дойдете, затова ще ви обясня. По време на някои съвещания по въпросите на сигурността сте направили добро впечатление на президента и преди няколко дни той попита за вас. — Дребният мъж се подсмихна и продължи: — Когато някой му каза, че сте се пенсионирали, той отговори, че сте изглеждали прекалено млад за това. И ето ви тук.

Кийт обмисли няколко възможни отговора, сред които и шотландската балада на Чарли. Вместо това използва случая, за да изясни положението.

— Помолиха ме да се пенсионирам, господин министър. Идеята не беше моя. — Той не погледна генерал Уоткинс: щеше да е дребнаво. — Но имам двайсет и пет години служба и сегашното положение напълно ме задоволява.

Министърът, изглежда, не разбра какво точно иска да каже.

— Е, вашето име беше включено в списъка за произвеждане в генералски чин. Президентът съвсем скоро ще го одобри.

— Вече не съм на редовна служба, господин министър — отвърна Кийт. — Уволних се от армията едновременно с пенсионирането си от държавна служба. Затова предполагам, че това производство ще е като офицер от запаса.

Министърът имаше друго виждане по въпроса и продължи:

— Постът, на който ще бъдете назначен, е военен консултант на президентския съветник по въпросите на националната сигурност. По-късно полковник Чандлър ще ви съобщи задълженията ви. — Той замълча, после прибави: — Кабинетът ви ще е тук, в Западното крило.

Произнесе „Западното крило“, сякаш казваше „От дясната страна на Господ“. И наистина, те се намираха в седалището на властта, където близостта до нея сама по себе си означаваше власт, на няколко крачки от Овалния кабинет — където човек буквално можеше да се сблъска в коридора с президента, — в самия епицентър на международните дела. Не бе от онези служби, каза си Кийт, където могат да наминат приятелите или семейството ти и да пият едно кафе с теб.

— Кабинетът ми на втория етаж ли ще е, или в мазето? — попита той.

— В мазето — отвърна полковник Чандлър.

— Може ли да се вижда небето? Искам да кажа, има ли прозорче?

Чандлър като че ли се обърка.

— Вътрешен е — накрая рече той. — Имате секретарка.

— Ами растения?

Чарли Адеър се насили да се усмихне и обясни на всички:

— Полковник Ландри е прекарал последните два месеца във фермата на родителите си и е станал много чувствителен към природата.

— Колко мило — отбеляза министърът на отбраната, после попита: — Имате ли въпроси към мен, полковник?

Вече беше започнал да се изправя и гледаше часовника си, така че Кийт отвърна:

— Не, господин министър.

Всички станаха.

— Добре — каза министърът. — Извинете ме, господа, имам друга среща. — Той погледна Кийт. — Загубата на генерал Уоткинс е печалба за Белия дом. Желая ви успех. — И излезе.

Генерал Уоткинс използва тази възможност, за да каже на Кийт:

— Изненадан съм, че си решил да се върнеш във Вашингтон. Имах чувството, че ти е било предостатъчно.

— Така е.

Генералът го изгледа иронично и прибави:

— Може би новата работа ще ти даде нови сили.

— Когато ми сложат същите пагони като вашите, господин генерал — отвърна Кийт, — бихме могли да си премерим силите в някакво спортно състезание.

Тази забележка не допадна особено много на Уоткинс, но доловил промяната в структурата на властта, той я остави без коментар.

— Е, господа — каза генералът, — повече не ви трябвам. И аз имам среща. Приятен ден. — Той погледна Кийт. — Политиката не е силната ти страна, полковник.

— Благодаря, знам.

Уоткинс излезе и остави Кийт, Чарли Адеър и полковник Чандлър сами в Правителствената зала. Тъй като повече или по-малко бяха равни по чин, те седнаха, без някой да ги кани. Кийт се настани на няколко стола от тях.

Чандлър говореше за работата и Кийт отново се замисли. Цялото така наречено съвещание беше театър, в който министърът на отбраната имаше основната роля. Чарли Адеър играеше Юда, генерал Уоткинс — козел опущения, полковник Чандлър беше Пилат, а Тед Стансфийлд бе церемониалмайсторът. Кийт знаеше ролята си, но не произнасяше репликите си както трябва.