Джозеф Файндер - Погребани тайни

Тогава тя се обърна, сякаш доловила присъствието ми, и срещна погледа ми. После бързо каза нещо на една от съотборничките си и с нежелание се приближи.

— Здрасти, Ник.

— Много си добра, знаеш ли?

— Прилично се справям. И ми харесва, това е най-важното.

— Играеш с хъс, сурова си. Дори безстрашна.

Тя нервно се засмя.

— Дарът на страха, а?

— Да. Исках да ти се обадя и да се уверя, че всичко е наред.

— О, ами, добре, благодаря. Да, всичко е наред. Аз… — тя погледна с копнеж към съотборничките си. — Моментът не е много подходящ, имаш ли… нещо против?

— Разбира се, че не.

— Все пак едва ли си карал чак дотук само за да ме видиш. Поне така се надявам.

— Нищо подобно, просто бях наблизо.

— По работа ли?

— Да.

— Ами, добре. Ъъ… — Тя ми помаха. — Трябва да вървя. Благодаря, че дойде, радвам се да те видя.

— Да — отвърнах аз. — И аз теб.

Разбирах я — дори видът ми пробуждаше у нея всякакви тъмни, мъчителни емоции. Завинаги щеше да ме свързва с онзи кошмар, карах я да се чувства неудобно. На самото дъно на разсъдъка й все още имаше неща, с които не можеше да се справи и се възстановяваше, като се опитваше да забрави за тях. Всеки от нас си има свой собствен начин.

Докато се връщаше на терена, видях, че походката й стана по-свободна, напрежението я напускаше. Една от приятелките й я закачи за нещо, тя се ухили и треньорката отново наду свирката.

Останах да я погледам още няколко минути. Играеше с флуидна, почти балетна грация. Щом разбрах правилата, ми стана доста интересно. Тя хукна по тревата, подаде топката на друг играч и продължи нататък. Изведнъж всичко се случваше твърде бързо, за да успявам да го проследя. Точно докато навлизаше в наказателното поле, топката някак си се върна при нея и аз видях онова, което съотборниците й до един разбираха — вратарят се беше подлъгал и Алекса имаше възможност да стреля на открита врата. Тя се усмихна, изстреля топката във въздуха и тя се понесе към мрежата.

Оттам нататък тя и сама щеше да се справи.

БЛАГОДАРНОСТИ

Ще ми се да можех да цитирам покойния Спайк Милигън: „Няма да благодаря на никого, защото свърших всичко сам“. За съжаление, в моя случай това не би било вярно.

Аз свърших само тежката работа, но постоянно се обръщах към малка група жертви — извинете, технически съветници. Ето ги и тях — Джеф Фишбак, невероятен технолог по събиране на улики, сякаш излязъл от „Матрицата“, който знае плашещо много за електронните данни и проследяването на мобилни телефони; Стюарт Алън, забележителен експерт по аудио улики, който също като мен обича хубавото вино и плоските шеги; и за пореден път — Дик Роджърс, основател на Отряда за спасяване на заложници към ФБР и извор на информация за стратегиите при отвличане и спасяване, полевите операции и оръжията.

Много хора от бостънския офис на ФБР ми съдействаха с изясняването на подробностите, особено специален агент Ранди Джарвис, един съвсем истински екшън-герой, който ръководи отряда за борба с насилствените престъпления. Кевин Суиндън ми помогна с дигиталните улики, Ед Каплър — с огнестрелните оръжия, Стийв Виено — с информацията за отвличанията на деца. Благодаря още на специален агент Тамара Харти от екипа за бързо реагиране при отвличане на деца и особено на специален агент Гейл Марсинкевич за инструкциите и обясненията.

Няколко специалисти по хедж фондовете щедро отделиха от времето си, за да ми обяснят тънкостите на бизнеса си — време, което можеха да използват, за да печелят милиони. Да, чувствам се виновен по този повод. Освен това обаче съм благодарен на Джон Джейкъбсън от „Хайфийлдс Капитъл Мениджмънт“, Ричард Лийбович от „Готекс Фъндс“ (чийто син, Джереми, ми показа как се играе на „Зовът на дълга“), Бил Акман от „Скуеър Капитъл Мениджмънт“ и Сет Кларман от „Бопост Груп“. Кристин Маркъс от „Хайфийлдс“ ми обясни как са структурирани фондовете, както и Стив Олприн от Харвардската мениджмънт компания.

Ник Хелър отново получи съдействие от цял отбор „частни шпиони“ — Скип Брандън и Джийн Смит от „Смит-Брандън Интернешънъл“, Тери Лензнър от „Международна разследваща група“ и Джак Дивайн от „Аркин Груп“.

Колкото до адвокатите, пистолетите и парите — моите най-искрени благодарности към Джей Шапиро за правните съвети; към д-р Ед Навотка младши, който ми помогна с пистолетите и мунициите; на Джак Блум, експерт по офшорно банкиране, компании-паравани и пране на пари, който ми помогна да замисля голямата измама; и на моя стар приятел и неосъден съучастник Джайлз Макнами, собственик на зеления „Ленд Роувър Дифендър“ 110 на Ник.