Джозеф Файндер - Погребани тайни

— Но какво означава това? Че ще ме пъхнат в затвора ли? Виж какво преживя момиченцето ми, сега и баща си ли трябва загуби?

— В зависимост от това колко ще им съдействаш, може дори да се отървеш.

— Наистина ли мислиш така?

— Зависи колко ще им дадеш. Ще трябва да им разкажеш за „Меркурий“. Вече знаят доста.

— Шеки казва, че ако правя каквото ми каже, няма за какво да се тревожа.

— До момента това вярно ли беше? — попитах аз.

Той изглеждаше притеснен и дълго не продума. Накрая наруших мълчанието.

— Къде е Белинда?

— Точно затова те повиках — каза Маркъс. — Тя изчезна.

Той ми подаде бледосиня картичка за кореспонденция — в горната част с малки тъмносини букви пишеше „БЕЛИНДА ДЖАКСЪН МАРКЪС“. Почеркът беше едър, заоблен и женствен, но някои от буквите — Н, А и W — сякаш бяха излезли изпод ръката на човек, който като дете се е учил да пише на кирилица. Бележката гласеше:

Скъпи,

Смятам, че така е най-добре. Някой ден ще говорим.

Толкова съм щастлива, че Алекса си дойде.

Наистина те обичах!

Белинда

— Каза, че отива да се види с една приятелка в града и когато се събудих, намерих това подпряно на кафеварката. Какво означава?

Означаваше, че някой я е предупредил, че ФБР ще я притисне, макар че истината беше, че вината на Аня Афанасева трудно можеше да се докаже.

— Понякога е нужна криза, за да се разбере кой кой е — казах аз.

Съмнявах се, че разбра какво имам предвид. Маркъс поклати глава, сякаш се опитваше да се отърве от досадна муха или мисъл.

— Ник, искам да я намериш.

— Не мисля, че тя иска да бъде намерена.

— За какво говориш, тя е моя съпруга. Обичаше ме!

— Може би повече е обичала парите ти.

— От месеци знаеше, че съм разорен, между нас нищо не се промени.

— Е, Маркъс, сега си напълно разорен, нали?

Той мълча дълго, а после се извърна.

— Стига, Маршъл, наистина ли си мислеше, че ще успееш да прехвърлиш 45 милиона долара извън страната, без никой да разбере? Вече не е толкова лесно.

Маркъс се изчерви.

— Добре де, имах си един малък запас. Пари, които нямаше да докосвам. Които ще ми трябват, ако искам някога да се върна в играта. — Звучеше отбранително, почти възмутено. — Виж, няма да се извинявам за онова, което притежавам!

— Да се извиняваш ли? За какво имаш да се извиняваш?

— Именно!

Той не забеляза саркастичния ми тон.

— От самото начало си напълно последователен — и за миг не спря да ме лъжеш. Дори когато отвлякоха Алекса първия път и ти каза, че нямаш представа кой стои зад това. Знаел си, че хората на Шектър размахват камшика, за да се уверят, че ще правиш каквото ти се казва. Допускам, че Анелиз е подозирала истината, може би затова реши, че не може да живее повече с теб.

Той се поколеба за няколко секунди и явно реши да не отрича.

— Виж, ако е за парите, няма проблем. Ще ти платя — каза той и ъгълчетата на устните му потръпнаха, сякаш се опитваше да прикрие усмивката си.

Изсмях се.

— Както ти казах, Маркъс, вече си напълно разорен. От девет часа тази сутрин наистина нямаш пукнат грош. Обади се в „Ройъл Кеймън Банк & Тръст“, четиридесет и петте милиона са били изтеглени тази сутрин.

— Изтеглени? — Маркъс се просна на дивана и се залюля напред-назад, сякаш смяташе или да се моли, или да се разридае. — Как можа да ми се случи отново?

— Е — отвърнах аз, — може би не е било особено умно да ги влагаш на името на Белинда.

Дейвид Шектър поиска да се срещне с мен, преди ФБР да дойдат в офиса му. Каза, че било спешно.

— Исках да ви се извиня — каза той и седна в разнебитения си стол-антика пред миниатюрното си бюро-антика.

— За какво?

— Престарах се, аз пръв ще го призная. Трябваше да ви кажа истината от самото начало, вие сте разумен човек. Нещо повече, вие сте американски герой.

Той ме погледна с дълбоко възхищение, сякаш бях някой велик държавник като Уинстън Чърчил. Или може би Боно.

— Много сте любезен — отвърнах аз. — Приемам извинението ви.

— Точно вие отлично разбирате, че националната сигурност не бива никога да бъде излагана на риск.

— Без съмнение.

— Вече обясних на Маршъл, че не бива да разкрива на ФБР нищо относно „Меркурий“, което не е свързано с разследването им.

— Защо да го пази в тайна от тях?

— Ник, знаете как се работи във Вашингтон. Ако някога се разчуе, че десет милиарда от черния бюджет са изчезнали, тъй като са били инвестирани като частен капитал — боже мой, все едно ще излеем кофи карантия в морето, акулите ще заприиждат отвсякъде. Били сте войник, представяте ли си какви щети би нанесло подобно разкритие върху националната сигурност?