Б. Парис - Срив

— Само че изненадата вече е развалена — тъжно отроних.

— Всичко се обърка.

— Не, не е — настоя той. — Виж, когато си купувала бебешката дрешка, сигурна ли си, че не си дала в магазина адреса ни?

— Попълних един формуляр за карта за отстъпки — спомних си аз. — Трябваше да напиша името и адреса си.

— Ето, загадката е разгадана! Кой е магазинът?

— „Бутик за бебета“. Сигурно има фактура или нещо подобно. — Надникнах в количката. — Ето, виж.

Той се пресегна за телефона.

— Дай ми номера и ще им се обадя. А през това време можеш да започнеш с приготвянето на закуската.

Казах му телефона и отидох в кухнята да направя кафе. Включих машината и го чух как обяснява, че ни е била доставена бебешка количка погрешка. А после се пошегува, че ако е била предназначена за младата двойка, която е била по същото време в магазина като жена му във вторник, значи трябва да получа комисиона за това, че съм ги накарала си я купят. В този миг неволно изпитах задоволство, че са приели съвета ми.

— Е, нали ти казаха, че можем да я задържим все пак, за бъдещото ни бебе. — Посрещнах го с усмивка, когато влезе в кухнята.

— Значи е вярно. — Той учудено поклати глава. — Отначало не повярвах, реших, че сигурно се е объркала. — Дойде и ме прегърна отново. — Наистина ли си бременна, Кас? Искам да кажа, това е чудесно, но не знам как е станало. — Погледна ме объркано. — Освен ако лекарите не са сгрешили. Бяха ми казали, че не мога да имам деца, ала може би проблемът изобщо не е бил в мен.

Изражението му в този миг ме накара да се намразя повече откогато и да било.

— Не съм бременна — признах тихо.

— Какво?

— Не съм.

— Но жената, с която говорих, ме поздрави. Увери ме, че си спомня за теб и че си поръчала количката за нашето бебе.

Разочарованието му ме разстрои.

— Сигурно ме е объркала с някой друг. Споменах ти, че там имаше една млада двойка…

— Ала ти си казала на продавачката, че си бременна. — Той се отдръпна леко. — Какво става, Кас?

Седнах до масата.

— Заявих само, че гащеризончето е за мен, защото наистина беше така, а тя е предположила, че съм бременна — глухо отроних. — А аз не отрекох, защото тогава ми се стори по-лесно да се съглася с нея.

— Ами количката?

— Не знам.

Матю не можа да скрие раздразнението си.

— Как така не знаеш?

— Не помня!

— Може би си я оставила да те убеди да я купиш?

— Не знам — повторих аз.

Той седна насреща ми и хвана ръката ми между дланите си.

— Виж, скъпа, няма ли да е по-добре да поговориш с някого?

— Какво имаш предвид?

— Напоследък не си на себе си, а и цялата тази история с убийството, изглежда, те е засегнала повече, отколкото би трябвало. Пък и онези телефонни обаждания.

— Какво за тях?

— Струва ми се, че им придаваш прекалено голямо значение. Трудно ми е да преценя, понеже не съм чул нито едно такова…

— Не съм виновна, че онзи не звъни, когато ти си тук! — сопнах се аз.

Бях странно ядосана, защото не бях получила обаждане през последните две сутрини. Той ме погледна сепнато.

— Извинявай — въздъхнах. — Просто съм бясна, че щом ти си с мен, той не се обажда. — Думичката „той“ увисна във въздуха.

— Е, няма да навреди да се видим с доктор Дийкън, просто за рутинен преглед.

— Защо? — попитах с тревога. — Уморена съм, това е всичко. Рейчъл смята, че страдам от преумора, защото се случиха твърде много неща след смъртта на мама.

Матю се намръщи.

— И откога тя е такъв специалист?

— Ами мисля, че е права.

— Може и да е. Ала няма да ти навреди да бъдеш прегледана от професионалист.

— Добре съм, Матю, честна дума. Просто ми е нужна почивка. — Виждах съмнението в очите му.

— Моля те, ще ми позволиш ли да ти запазя час? Ако не искаш да го направиш за себе си, направи го заради мен. Не мога да продължавам така, наистина не мога.

Потръпнах.

— Ами ако открият, че ми има нещо? — попитах аз с желание да го подготвя донякъде.

— Какво например?

— Не знам. — Не можех да изрека думата. — Деменция или нещо подобно.

Той се намръщи.

— Твърде млада си за това, по-скоро е от стреса, както казваш. — Той леко стисна ръката ми. — Искам само да получиш всякаква помощ. Е, може ли да ти запазя час?

— Ако това ще те направи щастлив.

— Надявам се теб да направи. Защото не мисля, че си особено щастлива в момента, нали така?

Сълзите, които, изглежда, постоянно ме дебнеха напоследък, изпълниха очите ми.

— Не — съгласих се аз, — не особено.