Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Така. Сега Петината майка ще почака малко, докато Кучката е на събрание. В управлението. Разполага с час, два може би. За тези два часа трябва да намери начин да си спечели още поне един ден от нея.

Целият Уотсап беше задръстен с клюки и доноси от хванати на местопрестъплението и вързани на синджирче наркомани, които, за да не попаднат самите те в затвора, се надпреварваха един през друг да докладват своите, приятели, дилъри, роднини. Тук можеше да се изгуби човек.

Над всичките имена имаше празен ред с лупа. Търсачка. Иля започна да пише на този ред: „Управ…“ — за да разбере за какво може да са говорили там.

Попадна на някакъв си Синицин.

Синицин пишеше: „Имай предвид, че по този въпрос и в управлението трябва да се пита“. Хазин отвръщаше: „Не учи ученото“. Значи имаше някакъв въпрос. Но това не касаеше Иля. Какво пишеше още при Игор?

„Внедр.“

Това му изрови още няколко разговора. Хора инициали изпращаха на Хазин своите шифрограми. Но Иля не търсеше тях.

Нина.

„Нали ти обясних, че имам внедряване, няма да успея…“ Коя е тази Нина? Онази цинична мацка от Трехгорка?

Той отвори разговора: безкраен. Ако не беше малкият екран на телефона, сигурно щеше да се простре от небето до земята.

Появи се снимка: момиче с протегната ръка се снимаше само. Не, не беше онази с джуките, която Петя придърпваше към себе си. Момиче с изваяна фигура, кестеняви коси, подстригани на дръзко каре, кръгли очилца вместо лещи, палто, което нарочно е по-голямо — като платно, веещо се на вятъра. Красива, млада. Като че ли неразвалена; какво прави с човек като Петя Хазин?

В добавка към удивителните знаци във всяко съобщение на Нина имаше кръгли картинки, човечета. Приличаха на детски, сякаш нарисувани с цветни моливи. Като картичките, които Иля беше правил за мама в детската градина за всички държавни празници.

Майката на Кучката използваше телефона наивно, неуверено. Колегите му изплюваха в него думите като по радиостанция. Но Нина беше в стихията си тук.

— Харесва ли ти палтото? Не е ли твърде пролетно?

— Нормално.

— Адски ми се иска зимата да е минала и вече да е пролет. С две думи, купих си го!

В разговорите с нея Петя също си позволяваше ту жълто кръгче с усмивка, ту някоя възглупава пиктограма. Иля почти усети бодеж в ребрата. Странно беше това усещане: сякаш скришом наблюдаваш целуващи се.

Почакай, Нина. Стига с приказките. Там имаше нещо за внедряване.

— Тоест пак ще изчезнеш? Дори няма да можеш да говориш?

— Ще ти пиша. Около мен ще има хора. Нали ти обясних за какво става дума! През цялото време ще са там. Ще мога да пиша. Ако се отвори възможност, може и да се обадя.

Внедряване. Оперативникът се преструва на дилър или влиза в някоя група с легенда. Ще се представя под чуждо име. Започва разработка, за да проследи всички нишки в мицела, за да не скъса случайно някоя. Известна схема: онези, които реално излежаваха присъда по двеста двайсет и осми, му бяха разказали.

Кога се беше случило това? Преди половин година. Родината може пак да го прати там.

А другите какво казваха за това? Нещо по-конкретно, не с женски приказки.

Но Иля не се прехвърли веднага на мъжете, макар да бързаше. Не издържа. Плъзна лентата нагоре: дали там няма?… Имаше. Нина беше снимала огледалото, а в него се оглеждаше самата тя — загоряла, слабичка, коремът под ребрата хлътнал на буквата Л, пъпчето като копче, ръката й обгърнала гърдите, прикрива ги, но не е достатъчна — китката твърде тънка, а там сок, там всичко е узряло, там всичко е напъпило и между пръстите любопитно наднича кафяво зърно като в дупката на ключалка; ключиците изпъкнали, а там, където се събират, вместо колие — татуиран в черно някакъв квадратен баркод. Стои полуизвърната: слаба, но нежно източена, без ъгли; не можеш очи да отвърнеш от нея и нито една линия не можеш да начертаеш по-добре.

Красива е, кучката.

Пратила му е тая гадост, за да усеща по-силно липсата й.

Прииска му се да потърси още, да се полюбува. Пулсът му се ускори. Преряза го идиотска ревност към Хазин. Докато прегръщаше гаровите курви, се търпеше. Но тая как му е паднала?

Едва се отрезви. Издърпа се за ушите от ключалката. Смешно си беше това, разбира се: утрешният мъртвец ревнува живата жена на вчерашния мъртвец. Още съвсем млада жена, още дълго ще живее: дори когато и от Петя, и от Иля вече ще е останала само едната гнилоч.

Майната му. Така. Времето свършва.

Внедряване и… Отново се прехвърли на Синицин.