Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Кондора остана с термобельото си под синята риза и черните джинси, но пъхна синия шлифер в чувал за смет. Имаха снимки на шлифера от посещението на онази Фей и на убития мъж в понеделник, преди два дни. На заснетия вчера материал от охранителните камери на административната сграда на Конгресната библиотека щяха да видят сивото му спортно сако. Пусна и спортното сако в чувала за смет. Претърсващите екипи вече бяха описали съдържанието на дрешниците му. Две липсващи сака/ връхни дрехи увеличаваха ТО — онова, за което трябваше да се оглеждат.

Кондора привърза към тялото си бебешкото кенгуру. Натъпка черното си кожено яке на мястото на бебето върху корема си. Скри всичко под червеното си изкуствено яке.

Наблюдателно око сигурно щеше да забележи, че якето всъщност не прикрива прекалено много изпити бири и изядени хамбургери от заведенията за бързо хранене, но софтуерът за лицево разпознаване на охранителните камери из целия град щеше да регистрира пълен мъж, по-скоро 0, отколкото 1, и щеше да изпрати сигнал „няма съвпадение“.

Нахлупи бейзболната шапка: аматьорско, но всякаква погрешна информация беше от помощ.

В джобовете на якето му подрънкваха шишенцата с грим, докато той подреждаше павилиона. Шишенцата с хапчетата издуваха джобовете на ризата му. Всичко, което не беше в кенгуруто или в джобовете му, замина в торбата за смет, която Кондора захвърли зад едно дърво. Ръцете ти трябва да са свободни.

Закрачи по павираните пътеки на това гробище в сърцето на града. Намери заключената административна сграда. В прозорците се оглеждаше империята на мъртвите. На отражението се появи и непознат, след като Кондора намаза лицето и ръцете си с фон дьо тен. Придаде на кожата си отвратителен кален цвят.

Изглеждаш превъзходно!

Ипосле те се засмяха.

В 8:02 часа от другата страна на сградата стоманените порти се открехнаха, скърцайки, за да пропуснат работниците.

Само призраците видяха как Кондора излиза от гробището.

Една-единствена формула му се струваше смислена.

Майната им.

Намери шанс насред хаоса.

Установи какво не можеш да си спомниш или не знаеш, кой и защо.

Оправи го. Или поне загини в битка.

Забеляза един брой на „Уошингтън Поуст“ в оранжева пластмасова опаковка, подхвърлен пред една къща, като че ли все още беше двайсети век. Никой не беше излязъл да вземе тази доставена действителност, докато върху печката възвира водата за сутрешното му кафе. Човек убивам за чаша кафе, така че кражбата на нечий вестник изглеждаше приемлива морална простъпка.

Когато започваше този живот, Кондора преглеждаше вестника за двайсет минути. Тази сутрин го прегледа за по-кратко време, отколкото му беше нужно да извърви една пресечка.

Войната в Афганистан, която официално почти беше приключила. Атентати с коли-бомби в Ирак, които официално не бяха война. Кланета в Сирия, започнали с надеждата за Арабска пролет. Силови ходове на силния човек в Русия. Бомбастични тиради на Северна Корея. Европейци, беснеещи по улиците. Гръмки фрази в Сената. Кашлящи пилета в Хонконг, смахнато време по цял свят. Заплатите на Уолстрийт се покачваха за трийсет и първа поредна година. Завод беше затворил врати в Индиана. Уличното движение беше отвратително. Холивудски звезди се развеждаха, но обещаваха да си останат приятели.

Никъде във вестника не откри материал за разпнат федерален агент или за обявен за издирване изчезнал служител на Конгресната библиотека.

Ръчно изработена табела, окачена на мрежестата врата на ъгловата бакалия:

КАФЕ

Прошареният чернокож мъж на плота примигна срещу откачалката, която влезе.

— Трябва ми кафе — каза Кондора.

Продавачът напълни една чаша от каната.

— Ето, черпя те, и си върви.

Вин се потътри по задна пресечка, успоредна на Норт Капитол: тук магазин за мебели втора употреба, там — салон за маникюр, в който надали ходеше някой друг освен обучаващи се козметички, които прибираха по някой долар от оскъдно финансирани федерални обучителни програми.

Латиноамериканец с колан за инструменти стрелна с поглед чудатия гринго, който пиеше кафе до него, докато чакаха да светне зелено, после погледна към колегите си на скелето от отсрещната страна на улицата. Светофарът светна зелено. Работникът забърза към скелето. Не усети как Кондора открадна мобилния телефон от джоба на колана му с инструментите.

Пикап, натоварен с отпадъци от изтърбушена къща, спря на червения светофар.