Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Сами посочи една жена от своя екип:

— На път за насам прегледах доклада за вчерашното посещение, написан от жертвата ни. Бяла кола, откраднат регистрационен номер. Обикаляйте с униформени полицаи от съответната юрисдикция — покрайнините на Вирджиния. Кротко разследване, но преслушайте всички, свързани с този регистрационен номер, относно бяла кола, разберете какви са в действителност. Ако не научите нищо, усмихнете се, благодарете, обяснете, че е само рутинна проверка, и се оттеглете. Но въпреки това искам пълни поведенчески и географски профили на тези хора, пълни проследяващи екипи.

Сами определи трима агенти, които да останат в къщата, четвърти — бивше ченге от отдел „Убийства“ от Балтимор, — за „ръководител на чистачите, които да оближат мястото“ и да приберат в пликчета всички веществени доказателства, не само кървавите ножове, извадени от дланите на разпнатото тяло на Питър.

Приближи се до Фей, която се беше облегнала на стената, и попита:

— Как си?

— Не е бил той — каза тя. — Луд е, но е по-умен от това.

— Като имам предвид досието му, може да е и двете.

— Какво досие?

— Важно е какво знаеш сега. Ще го обсъдим в управлението на твоята служба. Под карантина си. В апартамента ти вече има екип в засада.

„И претърсващ екип „катерички“ — помисли си тя. Знаеше, че няма да намерят нищо, което да й навреди. — Там няма нищо за Крис.“

— Искам да съм на улицата — каза Фей.

— След като те разпитам — отговори той.

— Познаваш ли Кондора? — попита тя.

— Онова, което не знаеш, няма да ти навреди — каза й той. — Искам да си свободна, твърда и категорична, след като ми кажеш, каквото можеш.

— Освен моите двама души, които изпрати на инсценировката в линейката, имаше и двама здравеняци от Вътрешна сигурност, които нахлуха в къщата заедно с мен. Този с буйното русо катинарче и другият…

— Те могат ли да ми кажат нещо за Кондора?

— Не виждам причина.

— Тогава да вървят на улицата. Всеки с оръжие трябва да го търси.

— Имаш предвид всеки със значка.

— Ще поговорим, когато се върна в командния център на спецекипа.

Сами се отдалечи, минавайки покрай екипа на линейката, който качваше накълцаното тяло върху висока до кръста носилка на колелца.

Харлан се приближи до Фей и тя успя да му подаде ключовете за колата още преди да й бе протегнал ръка. Фей изчака заедно с Харлан в окървавената дневна, преди екипът на линейката, бруклинското ченге Дейвид и задникът Харис да коленичат край носилката и да разиграят фарса със сърдечния масаж на трупа, а после да отпрашат с надулата сирената си линейка.

Фей остави Сами, загледан в налудничавия колаж на стената на Кондора. Чу го как прошепна:

— Какво се опитваш да кажеш?

„Тайното сърце на самотника…“

(Както Кондора винаги погрешно бе смятал, че се пее в песента)

Ярдбърдс — Греъм Годдман,„ Сърцето ми в душа прелива“

Крещи, някой крещи! Мокра кръв по…

Самият аз крещя, осъзна Кондора.

Стреснато скочи, увит с мокри найлонови чували и якета. С шапка на главата. Легнал на цимента в гробището в сивата светлина на фалшивото утро. С юмруци, напъхани в жълти гумени ръкавици.

Всяка става, всеки мускул, всичко го болеше. Няма да оцелея след още една вечер на открито.

Светлината на утрото окъпа надгробните плочи в гробището. Той усети мириса на мокра трева.

Ти си тук, където ще свършиш. Остани.

В платнената ти пазарска чанта е ножичката от дрогерията.

Ето ги и китките ти.

Точно тук и точно сега се освободи от оковите на онези, които и да са те.

Кондора стоеше с привиденията си насред градината от надгробни камъни в град на мраморни съновидения, където толкова много същества желаеха да го видят мъртъв, замлъкнал или роб на онова, което според тях е разумно. Вятърът извиваше дърветата, небето беше синьо, а той не можеше да отлети.

Единственият начин да не бъдеш лъжа е да се бориш да си истина.

Няма да избереш загубата, по дяволите.

Привидениятанаблюдаваха как Вин дояжда китайската си храна, как предпочита да бъде здрав, а не излекуван.

С ножичката отряза трите чифта стелки за обувки, но само два бяха по мярка на черните му обувки, подобни на маратонки. Почувства се по-висок, не по-неуравновесен.

С камъчета от дзен градината счупи тъмните стъкла на очилата ала Рой Орбисън. Кондора залепи прозрачно найлоново фолио, изопна го над отворите в рамките. Софтуерът за разпознаване на следи за слънчеви очила или за празни рамки, използвани за маскировка. Камерите регистрираха „стъклата“, които той си направи, като истински, а и Кондора можеше да вижда през тях — трудно наистина. Големите черни рамки заемаха почти цялото му лице, променяха профила му.