Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

— Ами Мадейра? — попита Хогарт, посочвайки картата. Португалският остров беше отдалечен на около четиристотин мили от африканското крайбрежие. — Може ли това да е местоположението на останките от острова, след като той е потънал?

— Вземам това предвид. Но топографията не го подкрепя. Всъщност, островът, описан от Платон, не може да се намира никъде в източния Атлантик.

Ротшилд подсмръкна победоносно. Нина й хвърли унищожителен поглед, преди да се върне към картата.

— Но това е фактът, който формира основата на теорията ми. Платон казва, че Атлантида се намирала в Атлантическия океан, отвъд Херкулесовите стълбове — познати днес като Гибралтарския проток, на входа към Средиземноморието. Освен това той споменава, че в съвременни мерки Атлантида била почти четиристотин мили дълга. Оттогава няма нито доказателство, че тези две твърдения са били примирени, нито пък че Атлантида не се е намирала там, където той казва, че е била… Освен ако мерките му са били грешни!

Филби кимна мълчаливо. Нина все още не можеше да прецени настроението му — но внезапно доби чувството, че той така или иначе вече е взел решение.

— Е — каза той, — къде значи е Атлантида?

Това не беше въпрос, който Нина очакваше да бъде зададен толкова скоро, тъй като бе планирала да разкрие отговора с подходящ тържествен блясък в края на презентацията си.

— Ами… в Залива на Кадиз 3 — произнесе тя леко объркана, когато посочи едно място в океана на стотина мили западно от Гибралтарския проток. — Така мисля.

— Мислите? — саркастично подметна Ротшилд. — Надявам се да разполагате с повече, за да подкрепите това висящо предположение.

Кучка!

— Ако ми позволите да обясня аргументите си, професор Ротшилд — насили се Нина да остане любезна, — ще ви покажа как стигнах до това заключение. Централната предпоставка на теорията ми е, че Платон е бил прав, и че Атлантида наистина съществува. Това, в което той греши, са мерките.

— А не само местоположението? — попита Хогарт. — Искате да кажете, че изключвате всички съвременни теории, които поддържат, че Атлантида е била всъщност остров Санторини, откъснат от остров Крит, и че предполагаемата атлантска цивилизация е била минойската?

— Определено. Поради една причина: древните гърци вече са знаели за минойците. Освен това времевите скали не съвпадат. Вулканичното изригване, разрушило Санторини, е било деветстотин години преди времената на Солон, а рухването на Атлантида — девет хиляди години преди това.

— Грешката 4на Солон със „силата на десетицата“ е била широко възприета като начин за свързване на минойския мит с мита за Атлантида — наблегна Ротшилд.

— Египетските символи за сто и за хиляда са напълно различни — отвърна й Нина. — Човек трябва да е сляп или пълен идиот, за да ги обърка. — Ротшилд се намръщи и стисна устни, но не каза нищо. — Освен това в „Тимей“ Платон категорично твърди, че Атлантида е била в Атлантическия океан, а не в Средиземно море. Платон е бил доста умен мъж: предполагам, че е можел да различи изток от запад. Допускам, че в процеса на разказването на мита, предаван от самите атланти на древните египтяни, а след това от египетските жреци почти девет хиляди години по-късно — на Солон, от Солон към Платон през няколко поколения от семейството на Критий — мерките са се объркали.

Филби вдигна вежди.

— Объркали?

— Окей, може това да не е най-научният начин за изразяване, но смисълът е този. Макар названията да са останали същите — стъпка, стадий и т.н. — различните цивилизации са използвали различни метрични системи. Всеки път, когато историята се предавала от едно място на друго, цифрите се закръгляли, и дори преувеличавали, за да покажат колко наистина невероятна е била тази цивилизация; грешката се увеличавала. Моето допускане е, че каквито и мерки да са използвали атлантите, те са били преведени все като стадий, но всъщност атлантският „стадий“ е бил значително по-малък от елинската единица мярка.

— Твърде свободно допускане — завъртя глава Ротшилд.

— Имам логични аргументи в подкрепа — отвърна Нина. — „Критий“ ни дава различни мерки на Атлантида, но най-важната е свързана с цитаделата на острова, която се намира в центъра на атлантската столична система от околовръстни канали.

— Местоположението на храмовете на Посейдон и Клейто — отбеляза Филби замислено и разтърка мустаците си.

— Да. Платон разказва, че островът бил пет стадия в диаметър. Ако използваме гръцката система, това е малко над половин миля широчина. Но ако един атлантски стадий е по-малък, той все пак не може да е много по-малък, защото „Критий“ казва, че на този остров имало много неща. Храмът на Посейдон е бил най-големият, дълъг един стадий, но освен него имало и други храмове, дворци, бани… Излиза, че островът бил пренаселен като Манхатън!