Клайв Касслер - Преследването

Фарнъм изгледа Кромуел скептично.

— Не помислихте ли, че това е астрономична сума за плащане на пълен непознат от друг щат?

— Да, но както казах, лично проверих ордера, да не би да е фалшификат. Попитах го защо не изтегли сумата от някоя банка в Сиатъл, но каза, че компанията му откривала офис в Сан Франциско. Уверявам ви, че документът беше благонадежден. Не намерих никакъв повод за подозрение. Платихме, въпреки че изсмука почти всички пари, които държахме в хранилището.

— Банката, която представляваме, няма да се зарадва на това сведение — изтъкна Фарнъм.

— Не се притеснявам — отвърна сдържано Кромуел. — Банка „Кромуел“ не е направила нищо нередно или незаконно. Спазили сме разпоредбите и правилниците на банкиране. Дали „Солт Лейк Банк & Тръст“ няма да изпълни задължението си, не ме засяга. Освен че познавам застрахователната им компания, която плаща за кражба на валута, зная, че активите им са предостатъчни да покрият половин милион долара.

Фарнъм заговори на Бигълоу, без да се обръща към него:

— Да отидем до най-близката телеграфна служба и да уведомим директорите на „Солт Лейк Банк & Тръст“. Няма да са доволни.

— Няма. — Бигълоу кимна мрачно. — Може да не го приемат.

— Нямат друг избор, освен да уважат ордера. Междубанковата комисия със сигурност ще подкрепи банка Кромуел, ако директорите на Солт Лейк Банк внесат възражение.

Двамата агенти станаха.

— Ще ни трябва заявление от ваша страна, господин Кромуел — обяви Фарнъм. — С обстоятелствата по плащането.

— Ще поръчам на юристите си да го подготвят още утре сутрин.

— Благодарим за вниманието.

— За нищо — отвърна Кромуел, без да става. — Ще направя всичко по силите си, за да съдействам.

След като двамата агенти си тръгнаха, Кромуел повика мис Морган.

— Моля, погрижете се да не ме безпокоят в следващите два часа.

— Ще се погрижа — отвърна тя делово.

Секунди след като вратата беше затворена, Кромуел се приближи и тихо я заключи. После вдигна тежкия куфар под бюрото върху тиковата повърхност и го отвори. Валутата вътре беше струпана безразборно, а някои от пачките бяха увити с хартиени ленти.

Кромуел започна методично да брои и подрежда банкнотите, като стягаше с ленти свободните и записваше количеството. Когато приключи, плотът на бюрото му беше покрит с грижливо стегнати на пачки пари, маркирани и преброени. Сумата достигаше двеста четирийсет и един хиляди долара. След това внимателно прибра парите отново в куфара, пъхна куфара под бюрото и отвори няколко счетоводни книги, за да въведе депозити вън фантомните сметки, които бе открил преди време и в които укриваше откраднатите през годините пари. Пари, с които беше трупал активите, нужни за собствената му банка. Приключил с всички записи, звънна на мис Морган и я уведоми, че е готов да се заеме с ежедневната си работа по ръководенето на една преуспяваща финансова къща.

Работните часове на банката бяха от десет сутринта до три следобед. Когато дойде времето за затваряне, Кромуел изчака, докато всички служители си тръгнат за вкъщи и банката се заключи. Вече сам в просторния банков интериор, пренесе куфара с асансьора на партерния етаж и в банковото хранилище, все още отворено по негови указания. Постави пачка по пачка валутата в отделенията, използвани от касиерите за клиентски трансакции. Разписките, които беше приготвил, щяха да се предадат на главния му счетоводител на следващата сутрин, който щеше да запише фалшивите депозити, без да знае серийните номера.

Джейкъб Кромуел се чувстваше доволен от себе си. Измамата, както и банковият грабеж в Солт Лейк сити, бяха най-дръзкото му начинание напоследък. И нямаше намерение да го повтаря. Злодеянието щеше да подведе преследвачите му. Щяха да решат, че е станал още по-дързък и това щеше да ги наведе на мисълта, че може би отново ще опита да ограби някоя банка в голям град. Но знаеше докъде да насилва късмета си. Такъв обир беше изключително сложно начинание. Решеше ли се на нова престъпна авантюра, щеше да се прицели в някое все още неизбрано малко градче.

След като затвори хранилището и завъртя ключовете и таймера, слезе в подземието и се измъкна на улицата през скрита врата, за чието съществуване знаеше само той. Подсвиркваше си „Янки Дудъл“, когато спря такси и тръгна по Калифорния стрийт, където колата продължи нагоре по двайсет и четири градусовия наклон на високия над 100 метра Ноб Хил, „хълмът увенчан с дворци“, по описанието на Робърт Луис Стивънсън.