Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

Единственият по-висок звук се разнесе, когато Моу Моу Джоузефин, главната готвачка каджунка 9 9 Каджуните са потомци на френски заселници в Южна Луизиана и Ню Орлиънс, със специфична креолска кухня. — Б.пр. , чу как един от детективите от управлението Център-север се записал доброволец в Ню Орлиънс след връхлитането на урагана „Катрина“. Докато се усетим, тя ни затрупа с чинии, препълнени със супа от бамя, скариди и царевичен хляб.

През първия час беше зловещо тихо, докато повечето от най-известните гости пристигаха за частната вечеря преди голямото благотворително събитие. Разбира се, изпитах огромно облекчение, че не се появи никаква опасност, но от друга страна, се надявах Гладстон да направи опит за нападение, така че да можем да го заловим. Непредвидимостта на действията му бавно, но постоянно ме напрягаше и стомахът ме присвиваше. Или беше заради джамбалаята 10 10 Каджунско ястие с ориз, скариди и пилешко. — Б.пр. на Моу Моу, обилно подправена с лют пипер.

Тъкмо приключих със стотната си проверка по полицейския радиоканал със скучаещия екип от аварийния отряд на другия тротоар откъм Сентръл Парк, когато Бет Питърс ми позвъни на мобилния.

— Няма да повярваш на това, което ще чуеш сега — възбудено започна тя.

— Какво? Пипнахме ли го?

— Ела на Западна Тридесет и осма улица, близо до Единадесето авеню, и може би ти ще ми кажеш — заяви тя.

Какво, по дяволите, означаваше това? Западна Тридесет и осма? Там беше убит френският фотограф.

— Хайде, Бет, без игрички. Какво става?

— Честно казано, не съм сигурна, Майк — призна ми тя. — Просто се нуждая от теб тук. Лесно ще откриеш мястото. Отпред са струпани пет пожарни коли. О, да, и коне.

„Коне ли?“ , изумих се аз.

Покривът на жилището в Хелс Китчън още пушеше, когато спрях шевролета си до тротоара зад камиона на противопожарната служба.

Бет Питърс излезе, за да ме посрещне, когато излизах от колата. Примигнах, удивен от гледката.

— Казах ти, че няма да повярваш на очите си — припомни ми тя.

Излезе права. Табун подплашени коне обикаляше около тротоара зад лентите, опънати от пожарникарите. Докато двамата с Бет влизахме в димящата сграда, един от огнеборците ни разказа, че в близост до пожара се е намирала конюшня за конете, впрягани във файтоните за разходките из Сентръл Парк.

Е, защо пък не и коне, помислих си. Вече си имахме беглец от закона и вихреща се стрелба. Липсваше ми само бяла шапка. Бих могъл да заема една от откачения мъж на Таймс Скуеър, наречен Голия каубой 11 11 Робърт Джон Бърк (р. 1970 г., от Синсинати) свири на китара на Таймс Скуеър само по ботуши, бяла каубойска шапка и бели слипове. През 1997 г. става медийна звезда. — Б.пр. .

Стените на апартамента на най-горния етаж бяха по-черни дори от каджунските скариди, които току-що бях изял. Бет Питърс поговори с един от криминалистите в една от опразнените вече обгорели стаи, след което ми даде газова маска, преди да ме поведе към овъглената купчина в средата на апартамента.

Когато вперих удивен поглед в обгорения до неузнаваемост труп, стомахът ми се сви. Огънят изцяло го бе изпепелил. Останала бе само една зейнала устна кухина, като във филм на ужасите.

— Наредих на криминалистите да снемат отпечатъци от зъбите. После се свързахме със зъболекаря, при когото се е лекувал Томас Гладстон. Понеже се намира извън Локъст Вали, поискахме да ни изпрати по електронната поща копия от рентгенови снимки на пациента му — обясни ми Бет. — От отдела по съдебна медицина са сигурни, че данните съвпадат.

Изненадата от гледката на конете не беше нищо в сравнение със сегашната. Стоях изумен.

— Искаш да кажеш, че това е Гладстон? — попитах.

— Самият той.

Знаех, че е редно да изпитваме почит към мъртвите, но не бих могъл да отрека, че се зарадвах. Най-после този случай, който ме разяждаше като язва, бе приключил. Всъщност не успях да се сдържа и се усмихнах, като изпуснах дълга въздишка на облекчение, все едно че от плещите ми се стовари огромно бреме.

— Какво предполагаш? — попитах аз. — Той се е принесъл в жертва, така ли? Буквално се е стопил сред сиянието на славата. Слава богу, че всичко свърши!

Но Бет Питърс поклати глава. Прекалено бях избързал с преценката си.

Приведе се до трупа, нагласи ръкавицата си и докосна малък кръгъл отвор на слепоочието му. После посочи един още по-голям отвор откъм другата страна на черепа, но с назъбени краища, като при изходяща рана от куршум.