Джеймс Паттерсон - Лош късмет

Надникнах във всяка една от стаите на децата. В главите им вероятно се въртяха видения от плейстейшъните, ексбоксовете и какви ли не още геймърски конзоли, вместо захарен памук и други коледни лакомства, но поне се бяха сгушили уютно в леглата си, както се искаше от тях. Шеймъс похъркваше здравата върху фотьойла в спалнята ми, но дори и това не можеше да отърси полепналите по бузите му трохи от коледния кейк. Моето единадесето дете. Загърнах го с едно одеяло и угасих лампата.

Ала най-силният шок ме сполетя, когато се озовах във всекидневната. Не само че там се извисяваше внушителна коледна елха, но и беше украсена за празника. Подаръците за децата, извадени от скривалището в дъното на гардероба ми, бяха умело опаковани и подредени в десет спретнати купчини под елхата.

Върху дистанционното за дивиди плейъра имаше бележка с надпис „ВКЛЮЧИ ГО. ЧЕСТИТА КОЛЕДА! МЕРИ КАТРИН“.

Спазих инструкцията. Видеозаписът показа Криси, облечена като ангел, тържествено пристъпваща по пътеката в гимнастическия салон на училището „В името божие“. Постепенно фигурката й запълни целия екран.

Отново се просълзих, но този път не от гняв. Каква страхотна работа бяха свършили Мери Катрин и Шеймъс. Какво можеше да бъде по-красиво от това?

„А какво ще кажеш за това и Мейв да е тук сега, здрава и щастлива до теб?“, нашепна ми един глас в мен.

Но точно в момента нямах сили да слушам подобни вътрешни гласове. Скоро всичко щеше да свърши. Изтрих очите си, за да видя по-ясно как моите момчета, предрешени като пастири, пристъпват бавно от дъното на салона към сцената. Бог да пази семейство Бенет!

Не зная какво ми хареса повече, когато се събудих рано сутринта на Коледа. Дали несравнимо чудесното ухание на кафе и бекон, лъхащо откъм отворената врата на спалнята ми, или едва приглушеното кискане, долитащо от другата страна на леглото ми.

— О, не — простенах аз, като се надигнах, когато кикотенето стана съвсем шумно. — Всичките ми деца спят непробудно, а в стаята ми са нахлули ирландски призраци!

Последва оглушителен взрив от смях, а Криси, Шона и Трент ме повалиха обратно върху възглавницата ми.

— Не са призраци — задъхано се провикна Трент и заподскача като кенгуру досами главата ми. — Коледа е!

Сграбчили по една от ръцете ми, Криси и Шона ме изправиха на крака и ме помъкнаха към всекидневната, толкова приятно ухаеща на борови клонки.

„Това е най-прекрасният коледен подарък“ — помислих си, докато гледах двете си малки дъщери. Дори прочутият художник Норман Рокуел 40 40 Норман Пърсивал Рокуел (1894–1978 г.) — американски художник и илюстратор, известен с кориците си за списания и рисунките си, изобразяващи както празнични сцени, така и сцени от ежедневието на американците. — Б.пр. не би могъл да нарисува по-красива картина. Светлините от коледната елха хвърляха меки отблясъци по двете задъхани малки момиченца с широко разтворени очи в този най-специален от всички дни в годината.

— Ти се оказа прав, тате! — провикна се Криси, като ме пусна и запляска с ръце над главата си. — Оставих кухненския прозорец отключен и Дядо Коледа донесе подаръците!

Видях как Трент раздруса някаква кутия.

— Какво ще кажете вие, по-малките, да събудите по-големите? — предложих му аз. — А после може да отворим подаръците си заедно, става ли?

Трите малки комети излетяха от стаята едновременно със скоростта на ракета. Аз пък се насочих към кухнята, следвайки чудесната миризма. Заварих вътре Мери Катрин, която ме посрещна с усмивка, докато изливаше тесто за палачинки в тигана.

— Честита Коледа — поздрави ме тя. — Искаш ли пържените яйца върху палачинка, или да ги сервирам отделно?

— Както ти е най-лесно — едва успях да продумам, изумен от откритието, че закуска едновременно с пържени яйца и палачинки не е само красив сън. — Не зная как някога ще ти се отблагодаря за всичко, което правиш за семейството ми. За елхата, за това, че си била с децата на коледното представление в училището, за опаковката на подаръците. Хм, започвам да вярвам в Дядо Коледа. Сигурна ли си, че на път от Типерари дотук не си минала и през Северния полюс?

— Моля те, не заслужавам толкова похвали — смигна ми Мери Катрин. — Отец Шеймъс свърши повечето работа. Почакай, чувам децата. Вземи този поднос. Наляла съм горещ шоколад, а твоето кафе е на кухненския плот.

Подчиних се и се запътих към всекидневната. Очаквах всички да се нахвърлят да разкъсват лъскавите опаковки на подаръците като вълци върху агне, обаче ги заварих да стоят там неподвижни. Сега пък какво не е наред?