Джеймс Паттерсон - Лош късмет

— Здравей. Джак е — заговори той и наистина звучеше ликуващо. — Хай-Джак 38 38 Игра на думи: Hi. Jack — Здравей, Джак; hijacker — похитител. — Б.пр. . Схвана ли? Е, разбира се, не е толкова смешно като някоя шега на Руни, но си мисля, че дните му на сцената приключиха. Времето напредва, Майк. Повече никакви извинения. Никакви протакания. Ако всички пари не бъдат в сметката ми до утре, в девет сутринта, под добрата стара елха ще има толкова мъртъвци, все богати и прочути, че Дядо Коледа ще трябва да остави всичките подаръци в камината.

Наближаваше два след полунощ, когато бавно и мъчително вдигнах глава от клавиатурата на лаптопа, която бях използвал вместо възглавница. Усетих обицата, която Мейв ми подари. Освен това за пръв път от часове насам активността в импровизирания ни щаб в Рокфелеровия център бе замряла.

Работата ни тук вече бе на привършване. Трябваше да приложим всички хватки — благородни лъжи, убеждаване, молби и пазарлъци, — но успяхме да съберем шестдесет и девет от поисканите седемдесет и три милиона долара.

Екипът на „Делта форс“ пристигна към полунощ и веднага се залови с координирането на действията си с тактическите екипи на ФБР и нюйоркската полиция. Опитваха се да открият някаква пролука, някаква слабост в отбраната на похитителите, някой полезен детайл, останал незабелязан досега. Чух дори, че в една армейска база в Уорчестър на бърза ръка изградили макет на катедралата, за да подпомогнат командосите при съставянето на плана за проникване в нея.

Когато бях хлапе, дори само мисълта да видя войници да патрулират из улиците на Ню Йорк ми се виждаше смешна — нещо като сцена от лош фантастичен филм. Но след като се нагледахме на мъже във военни униформи около периметъра на „Кота Нула“ и следяхме как изтребителите Ф-14 летяха с бръснещ полет над небостъргачите на Централен Манхатън като въздушно прикритие след атентатите на 11 септември, подобни гледки пак не ми изглеждаха реални, макар да бяха точно такива.

Изправих се, когато видях един армейски генерал да минава край бюрото ми. „Несправедливо е за втори път през живота си да видя как войнишки обувки тъпчат земята на Ню Йорк Сити“ — помислих си, докато наблюдавах как един офицер, придружен от адютантите си, нахълтва в нашия команден център.

— Защо не си починеш малко, Майк? — попита ме Пол Мартели с прозявка. Току-що се бе върнал от фургона, където бе поспал за кратко. — Тук няма да се случи нищо, поне в следващите няколко часа.

— Наближаваме края на тази история — казах му аз. — Не искам да отсъствам точно когато ще бъда най-необходим.

Мартели ме потупа по рамото.

— Слушай, Майк — заговори той с приглушен тон, — всички ние знаем за жена ти, за ситуацията в твоето семейство. Дори не си представям на какъв стрес си подложен в момента. Ще те извикаме, ако има някакво развитие. А сега се махай оттук. Върви при семейство си. Двамата с Мейсън ще те прикриваме.

Не се наложи Пол Мартели да повтори поканата си. И без това усещах, че с преговорите е свършено — те победиха . Разбира се, предстоеше ни още да се пазарим по условията за освобождаването на заложниците и за транспорта, с който да се измъкнат похитителите до желаното от тях безопасно място. Но това можеше да почака.

Когато влязох в стаята й, Мейв спеше. Нямах намерение да я будя. На масата до леглото й Джими Стюарт неохотно поемаше цигара от Потър 39 39 Герой от филма „Този прекрасен живот“ на Франк Капра, заснет през 1946 г. Главната роля — на Джордж Бейли — се изпълнява от звездата на Холивуд Джими Стюарт. — Б.пр. на екрана на портативния дивиди плейър. Изключих го.

Стоях там и се взирах в скъпата си, сладка жена, съкровището на живота ми.

Усмихнах се, като си спомних първата ни среща. Тъкмо посягах с пръст към входния звънец на апартамента й, когато вратата рязко се разтвори и тя се хвърли да ме целува. Мярнах блясъка в медно кафявите й очи, лъхна ме сладко пикантният дъх на парфюма й, а меките й устни се впиха в моите.

— Помислих си, че така ще си спестим неудобството — рече ми тя със сияйна усмивка, докато аз се олюлявах леко на прага й, мънкайки нещо смутено.

— Сладка Мейв — прошепнах сега от края на леглото й. — На този свят никога не е имало по-щастлив мъж от мен. Обичам те толкова много, кралице моя. — Докоснах с пръст устните си, а после и нейните.

След броени минути отново кръстосвах улиците на града. По брулените от зимния вятър тротоари нямаше жива душа. Предположих, че и бездомниците са се приютили някъде за Коледа.