Джеймс Паттерсон - Лош късмет

— Седни, Лора — каза тихо Юджиния. — Видя какво се случи с Мерседес. Тези хора не се шегуват.

Юджиния дръпна края на меката черна велурена пола на модистката, творение на „Шанел“.

— Свали си ръцете ОТ МЕН! — изпищя Лора Уинстън.

„Истеричка“, помисли си телевизионната водеща. Трябваше да успокои жената, преди да я убият.

— Лора, какво не е наред? — заговори я Юджиния, колкото можеше по-спокойно. — Просто ми кажи какво те измъчва? Всичко е наред. Мога да ти помогна.

— Не мога повече ДА ИЗДЪРЖАМ! — разкрещя се Лора Уинстън и се замята като побесняла по пътеката. — ПОМОГНИ, МОЛЯ ТЕ! Моляяяяяяяяяяя те! НЯМА ЛИ НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ?!

Лора се свлече на колене, а иззад дървения парапет изскочи ниският набит предводител на похитителите.

— Не можем да я оставим да се търкаля тук така — провикна се той към Малкия Джон, намиращ се някъде в другия край на катедралата. — Погрижи се за нея.

Едрият похитител пристъпи към Лора и я вдигна за реверите й от мраморния под.

— Мадам, трябва да се върнете на скамейката си — заповяда й той.

— МОЛЯ, ПОМОГНЕТЕ МИ! — разкрещя се тя, разтърсвана от силни ридания. — Не можете ли да ми помогнете, моля ви? Не мога да дишам. Гърдите ми… ох, задушавам се. Нужен ми е въздух. Толкова е горещо тук. Трябва да отида в болница.

— Може би в лудницата „Белвю“ — промърмори едрият похитител и се захили. — Мадам, вие сте истеричка. Единственият начин, който знам за справяне с изпадналите в истерия, е да ги зашлевя здравата. Нали не искате да ви напердашат?

Похитителят сграбчи жената на средна възраст за китката, когато тя се опита да се шмугне покрай него. Извърна назад костеливата й ръка, после грабна откъм гърба яката на сакото й, образец на висшата мода, и я повлече зад парапета.

— Е, щом предпочитате твърда игра, така да бъде — промърмори Малкия Джон и поклати глава.

Отвори вратата на изповедалнята, намираща се до огромната статуя на Исус в скута на Дева Мария. Захвърли вътре давещата се в неистови крясъци Лора Уинстън. Когато тя се опита да побегне навън, той я срита безмилостно с войнишкия си ботуш. Жената политна назад, а той затръшна вратата.

— Брей! — възкликна Малкия Джон и поклати глава към другите заложници. — Какви хора има, а?

Броени секунди по-късно, докато Малкия Джон още крачеше наперено по централната пътека като легендарен завоевател, комедиантът Джон Руни не издържа. Беше принуден да остане ням свидетел на това как гангстерът се нахвърли върху Лора Уинстън. Дивашкото му отношение засегна някаква крайно чувствителна струна в душата му. Мигом забрави и за грижите за безопасността си, за плана за съпротива срещу похитителите, за полицията отвън. Само скочи от скамейката си и се нахвърли върху похитителя.

Когато Руни се стовари отзад върху коленете му, Малкия Джон залитна и рухна на пода. Актьорът се опита да извие ръката му зад врата му, като я притисна с всеки килограм от насъбралата в него взривоопасна смес от страх и гняв.

Джон Руни още притискаше гърба на Малкия Джон, когато друг от похитителите започна да го рита. Дебелите му ботуши с метални налчета по токовете го заудряха болезнено по рамото, врата и челото. Но вместо да го пусне, комедиантът просто затвори очи в опит да се съсредоточи само върху едно: да впива пръстите си, колкото може по-силно в гръкляна на Малкия Джон.

Ритането внезапно спря. Тогава Руни чу остро металическо изщракване и усети как нещо студено и твърдо се опря в слепоочието му.

Отвори едното си око и видя Джак, предводителя на похитителите, да му се усмихва зловещо от другия край на автомата M16.

— Ще ти го кажа само веднъж — изрече Джак. — Пусни го.

— Застреляй ме! — чу се Руни да крещи. Адреналинът изгаряше кръвта му. — Няма да стоя и да гледам как вие, животни такива, биете възрастни хора и жени!

Джак се взря в него през дупките на маската си. Накрая отпусна дулото на автомата.

— Добре, господин Руни — кимна похитителят. — Печелиш. Ще взема мерки да се действа по-кротко с агресивната тълпа. А сега бъди така добър да пуснеш колегата ми. Ако той умре, опасявам се, че това ще бъде началото на твърде лош прецедент.

Джон Руни пусна извитата ръка на едрия похитител и се надигна, дишайки тежко. Бузата му кървеше от дълбоката рана, причинена от ботуша на другия нападател. Усещаше дясната си ръка като премазана, но кръвта му кипеше. Наистина се бе опълчил срещу тези негодници и бе постигнал нещо.