Джеймс Паттерсон - Лош късмет

Щом рухна на колене, Джак спокойно я повлече за косата по мраморния под на централната пътека към изповедалнята до северната стена на катедралата. Отвори вратата и със замах захвърли вътре момичето, след което затръшна портата зад себе си.

— Малко лютиво за лютата мръсница — заяви той пред изумените заложници. — Някой друг да желае да обсъжда с мен плановете си за предстоящите си пътувания?

В следващите минути единственото, което се чуваше, беше отекването на стъпките на Джак по мраморния под.

— Да приемем, че няма желаещи — заключи накрая той. — Е, тогава ме чуйте, хлапаци. Налага се да започнем процедура за индивидуални интервюта, така че ви приканвам да се подредите на опашка пред първата врата вдясно зад параклиса. Веднага!

Юджиния се надигна и тръгна покорно натам заедно с останалите заложници. Като стигна до централната пътека, тя чу хленченето на Мерседес Фриър от изповедалнята.

Почти съжали момичето, но какъв смисъл имаше да се противопостави на тези мъже? Какво си мислеше, че ще се случи? И изобщо мислеше ли за нещо? „Вероятно действително си е въобразила, че той ще я пусне да си върви“, реши Юджиния. Кога за последен път някое човешко същество бе казвало не на разглезената поп звезда?

И докато се нареждаше на опашката зад другите, Юджиния реши, че тъкмо тя от всички заложници трябва да говори с похитителите. Никой друг нямаше подобри шансове за успех, от нея. За добро или за зло, винаги така ставаше.

Огледа редиците от пламтящи обредни свещи. „Може би това е причината да съм тук“, помисли си Юджиния Хъмфри.

Да измисли начин как да се измъкнат оттук.

Чарли Конлан чакаше реда си на опашката за своето „интервю“ пред една от скритите зад пурпурна завеса изповедални откъм южната пътека.

Ако питаха него, ситуацията му се струваше мелодраматична. Тези маски и раса̀ по-скоро издаваха някаква хитроумна тактика за сплашване. Сякаш похитителите се опитваха да се възползват от готическата атмосфера, царуваща в катедралата, за да всеят още повече страх в хората, да ги объркат и да ги изкарат от равновесие. Всъщност доста интелигентна тактика. Конлан знаеше, че повечето рок легенди, също като него, са доста мекушави личности. Ала малцина имаха минало като неговото. Пропуските в житейското си обучение, което бе получил по тесните бедняшки улици на центъра на Детройт, бяха попълнени от продължителния му престой в „Хилтън“ в Ханой 16 16 Алюзия, символизираща участие във Виетнамската война. Ханой е бил бомбардирам най-много през 1969 г. — Б.пр. през 1969 г.

Конлан се стегна, когато вратата от тъмно дърво най-после се отвори и отвътре излезе една жена. Веднага я позна — беше Мерилин Рубинщайн, току-що приключила със своето „интервю“. Външният вид на младата актриса го потресе. Русата й коса се бе сплъстила от потта, а очите й бяха изцъклени, сякаш току-що бе станала свидетел на нещо ужасяващо.

Докато похитителите я отвеждаха, тя видя, че Чарли Конлан я гледа със зяпнала уста.

— Направи това, което ти кажат — посъветва го шепнешком.

— Следващият — подкани го с отегчен тон излезлият до вратата пазач от групата на похитителите. — Това се отнася за теб, тузар.

Чарли Конлан се поколеба за миг, но после пристъпи през коридора с мраморен под и влезе в стаята.

Ала това не бе изповедалня, тутакси се досети той. Това бе стаичката на охраната: няколко сгъваеми стола и една маса. Край една от стените имаше метално бюро, а върху него — кафемашина и редица от радиопредаватели, оставени за зареждане на батериите им.

До металната маса в средата на стаята седеше Джак, предводителят на похитителите. С махване на ръка той посочи на Чарли Конлан да седне на стола край отсрещната страна на масата.

— Моля, господин Конлан, настанете се. Впрочем аз съм запален ваш почитател.

— Благодаря — отвърна рок звездата и седна на стола.

Върху масата между тях имаше само два предмета: чифт белезници в найлонова кесия и руло е изолирбанд.

Чарли Конлан ги изгледа мълчаливо, опитвайки се да потисне надигащия се страх: „Гледай с нищо да не се издадеш, Чарли. Постарай се да се държиш на ниво“.

Джак вдиша от скута си листата, закрепени към картонена подложка, и щракна с писалката си.

— Добре, господин Чарли Конлан — продължи с по-хладен тон. — За да улесним процедурата, направо ще ви запитам за имената и телефонните номера на хората, които се грижат за вашите финанси. За всички ПИН кодове и за други кодове достъп, необходими за влизане в сметките ви, пароли, такива неща, защото те ще ни бъдат от голяма полза.