Скотт Мариани - Пророчеството

— Получи се сигнал — отвърна Ричмънд. — Къщата се подслушва. Кабинетът ми, останалите помещения, всичко било пълно с бръмбари. Работим по въпроса, но засега трябва да провеждаме разговорите си другаде.

Слейтър беше зашеметен от новината. Може би шансът му се усмихваше още веднъж. Може би с малко усилие щеше да се възползва от последните събития, за да задейства отново плана си. Докато крачеше из стаята и допиваше уискито си, той се сети за бръмбарите и се намръщи. Кой, по дяволите, бе успял да ги постави?! Не че оттук нататък това имаше особено значение.

След един набързо организиран полет и кратко, припряно пътуване с лимузина от летището Слейтър най-после се добра до планинската резиденция на Ричмънд. Беше прегрял от бързане и имаше нужда да си вземе душ. От часовете, прекарани в седнало положение, се беше схванал.

Старата хижа се намираше на отсрещния склон на долината спрямо основната резиденция на Ричмънд и до нея се стигаше само с въжената линия. Слейтър изкачи няколкото каменни стъпала към дървената контролна будка, пристроена към къщата. Влезе в кабинката и отвътре насочи дистанционното към командния пулт. Тъкмо се готвеше да натисне бутона, когато чу глас:

— Чакай!

Беше Калахан, който пристъпваше с нерешителна крачка към кабинката.

Слейтър беше изненадан.

— Какво, по дяволите, търсиш ти тук?!

— Ричмънд ме извика на среща. Нещо във връзка с Белия дом.

— За какво си му притрябвал на Ричмънд?

— Не знам. Каза, че било важно. Къде е той?

— Отсреща. — Слейтър посочи през долината. — В хижата.

Калахан леко пребледня.

— Не може ли да се видим с него в къщата?

— Била пълна с бръмбари.

— Звучи ми доста странно — каза Калахан. — Е, щом така иска, да вървим и да приключваме с тази история.

Слейтър насочи дистанционното и натисна бутона. Нищо не се случи. Той разтърси устройството и опита отново. Този път някъде над главите им се чу метално прещракване и кабината се плъзна мазно по стоманените въжета към празното пространство.

По средата на пропастта тя внезапно спря без предупреждение.

— Какво, по дя… — Слейтър вдигна дистанционното и опита отново.

Нищо.

— Сигурно батерията е изтощена — промърмори той. Но зелената лампичка на индикатора светеше както обикновено. Сърцето му прескочи.

— Ако нещо се е повредило — попита уплашено Калахан, — как ще се върнем?

Точно в този момент телефонът в джоба на Слейтър иззвъня.

От позицията на Бен в цепнатината на една скала на триста метра разстояние кабинката на лифта се виждаше като микроскопично кубче, полюляващо се на фона на небето. Той прибра в джоба си дистанционното, което Ричмънд му бе дал, след като бе подхвърлил фалшивото на Слейтър.

Слейтър отговори на позвъняването.

— Вие ли сте, сенаторе? — Гласът му беше напрегнат, донякъде разтревожен.

— Пак не позна, Слейтър — отвърна Бен в миниатюрната безжична слушалчица, закрепена на ухото му.

Миг тишина.

— Кой се обажда?

— Погледни наляво — отвърна Бен. — Ако имаш остро зрение, може и да ме видиш. Аз съм малката прашинка на склона.

— Хоуп?!

— Сигурно се чудиш какво става — продължи Бен. — Да ти кажа право, мързи ме да ти обяснявам. По принцип обяснявам на онзи, който трябва да знае. Мъртвите няма нужда да знаят.

— Не прави това! — заекна Слейтър. — Аз имам много пари. Ще те позлатя!

— Планът ти не беше лош — каза Бен. — Ти си интелигентен мъж. Калахан също. Беше много умен ход от негова страна да те заличи от базата данни на ЦРУ. — Докато говореше, ръцете на Бен разтваряха закопчалките на тапицирания калъф до него. Той вдигна капака и измъкна оръжието. Беше снайперска карабина „Ремингтън“, която бащата на Ричмънд му бе подарил за двайсет и първия рожден ден. До момента нито веднъж не бе ползвана. Бен разкопча преградката за боеприпаси в калъфа и извади пет продълговати, заострени .308-калиброви патрона. Постави ги един по един в пълнителя и дръпна затвора. Залегна зад пушката. Системата от скрипци и стоманени въжета на покрива на кабинката се виждаше ясно през оптическия мерник.

Слейтър сигурно бе дочул прещракването на затвора по мобилния телефон.

— Аз работя за американски сенатор — извика той, обзет от паника. — Не можеш току-така да ме убиеш!

— Имам за теб известие от глупака — каза Бен.

— Какво?! Какви ги прик…

— Уволнен си.

Той свали предпазителя и бавно се прицели, без да обръща внимание на жалните писъци в слушалката.