Скотт Мариани - Пророчеството

— Д-дааа — заекна Клийвър. — Но какво…

— В Оксфорд, Англия, живее една талантлива млада художничка. Казва се Луси Уайлд. Искам да погледнеш сайта й в интернет.

— Какво общо има това с мен?

— Ще й станеш меценат, Клейтън. Искам от теб да изкупиш всичко, което има за продан, и да й предплатиш щедро за бъдещи творби. Имай предвид, че ще проверявам дали разбирането ти за щедрост съвпада с моето.

— Това е пълна дивотия! — протестира Клийвър. — Та аз дори не харесвам модерно изкуство!

— Ще се научиш — каза Бен. — А сега следва третото условие. Един фермер в Монтана има нужда от пари, за да ремонтира имота си, където са се водили някакви престрелки. Ще му трябват и един-два пикапа. Ще ти пратя адреса и номера на банковата му сметка, за да му прехвърлиш малко пари.

— За каква сума става въпрос? — запита подозрително Клийвър.

— Кръгла. Да кажем, милион.

В слушалката се чу как онзи пое хрипливо дъх.

— Ще ме довършиш, Бен!

— Не крия, че и тази възможност ми е минавала през ума. Но си казах, че така е по-добре. Готов ли си да чуеш следващото условие?

— Казвай, като си почнал — изпъшка Клийвър.

— Добре. В Джорджия има един адвокат, който се нуждае от операция на двата крака…

Клийвър избухна:

— Макклъски?! Искаш да платя на Макклъски, за да ми се махне от главата?

— Именно — каза Бен. — Няма да е зле да му отпуснеш и известна сума, колкото да си стъпи на краката, да започне наново бизнес. Какво ще кажеш за триста хиляди долара? Хайде, от мен да мине, петстотин хиляди.

Тишина в слушалката.

— И още едно нещо искам от теб — продължи Бен. После се спря. Лично за него това беше най-важната част от желанията му. — Искам да откриеш попечителски фонд. Един милион английски лири.

— На чие име? — изпръхтя презрително Клийвър. — На твое ли?

— На едно дете — отвърна Бен. — Още неродено, но дете, което означава много за мен. Парите да се пазят и олихвяват до навършване на пълнолетие, след което да му бъдат изплатени изцяло. Скоро ще ти се обади един адвокат от Лондон, който ще уреди формалностите. От теб се иска само да се подпишеш където трябва.

Той много бе мислил по въпроса. Знаеше, че каквото и да направи, Ронда никога няма да му прости да случилото се, нито пък имаше сили да й обяснява. Какво би могъл да направи? Да се оправдава, да й напише писмо? Но поне можеше да стори нещо за детето на Чарли.

— Надявам се, че съм достатъчно ясен.

— О, разбирам добре какво ми казваш — промърмори Клийвър. — Ами ако реша, че не желая да се включа в твоите благотворителни акции?

— Ще те наблюдавам, Клейтън. И твърде скоро ще разбереш, че не съм мекушав като онези лихвари. Наистина ще ми бъде неприятно да разбия илюзиите на мис Вейл по отношение на теб, но ако забележа, че не изпълняваш точно каквото ти нареждам, бъди уверен, че ще й обясня що за долен мошеник си. И не само това. Ще се кача на първия самолет за Савана и когато приключа с теб, хората ти ще си помислят, че те е сгазил камион. Аз съм човек, който държи на думата си.

— Остава да кажеш, че трябва да наброя десет милиона и на оная проклета двуличница Зоуи Бредбъри — изръмжа Клийвър.

— Не, тия пари си ги задръж. Не смятам, че Зоуи заслужава и десет цента от теб или от когото и да било.

Настъпи продължително мълчание, през което Клийвър обмисляше условията.

— Нямам голям избор, нали?

— Бих казал, никакъв.

Клийвър изохка, признавайки поражението си.

— Е, добре. Печелиш. Приемам сделката.

Тъкмо Бен прибра телефона в джоба си, и отнякъде се появи Алекс, облечена в прилепнали джинси и винено кожено яке, което подчертаваше цвета на косата й. Когато го видя, тя се усмихна широко. Затича се нагоре по стъпалата и го прегърна с всички сили.

— Мислех си, че никога повече няма да те видя!

Няколко мига те останаха прегърнати, после се отдръпнаха един от друг.

— Франк ли те измъкна? — попита Бен.

Алекс кимна.

— Двете със Зоуи отседнахме при него. Снишихме се, както казваш ти.

— Много добре. Не бива да мърда оттам, докато всичко не свърши окончателно. Докато Слейтър и Калахан не си получат заслуженото. Така ще е по-безопасно за нея. А също и за теб, в случай че Калахан се сети, че си още един жив свидетел.

— А сега какво? — попита Алекс.

— Сега мисля да направя едно посещение на учтивост на сенатор Бъд Ричмънд.

— Не и без мен! — каза тя.

Монтана

10 ч. сутринта

Ден двайсети

Елегантното порше 959 се носеше устремно по планинското шосе, широките гуми държаха здраво асфалта, докато колата вземаше с бясна скорост завоите.