Скотт Мариани - Пророчеството

Когато видя повредения стар форд, запречил под ъгъл пътното платно с вдигнат капак на двигателя, шофьорът натисна спирачката и поршето закова на място със скърцане на гуми.

Бъд Ричмънд слезе от колата, галантно усмихнат на ослепителната червенокоса дама, която се суетеше с разстроен вид над двигателя с мерителната пръчка за маслото в ръка.

— Мога ли да помогна с нещо, госпожо?

— Да, сенаторе, можете — отвърна Бен Хоуп, като излезе иззад колата с вдигнат пистолет, който насочи в лицето на Ричмънд. Алекс мрачно затръшна капака на мотора.

— Какво означава това?! — попита троснато Ричмънд.

— Означава, че ще дойдете с нас да се поразходим с колата — отвърна Бен. — И да поговорим за Ървинг Слейтър.

След четирийсет минути сенаторът седеше с пепеляво лице на задната седалка на форда; току-що бе изслушал разказа на Бен за плана на Слейтър, а Алекс му бе пуснала да чуе записа, направен от Зоуи в килията.

— Не мога да повярвам на ушите си — каза Ричмънд с отслабнал глас.

— Вие сте основното действащо лице в плана — отбеляза Бен. — Слейтър през цялото време ви е използвал.

— Понякога наистина се държеше някак особено — каза Ричмънд. — Всичките тези тайнствени срещи в кабинката на лифта, все се чудех какво толкова имат да си казват…

— Е, сега знаете.

Ричмънд сви юмруци.

— Винаги съм го смятал за своенравен човек. Знаех, че няма особено високо мнение за мен, че ме нарича глупак зад гърба ми. Но никога не съм предполагал, че ще падне толкова ниско, че ще се замеси в такова… в такава мерзост. — Гласът на сенатора трепереше от гняв. — Боже милостиви, само като си помисля, че съм допуснал убийци сред най-доверените си хора. Слуги на Сатаната! — Той вдигна поглед към Бен. — Потресен съм. Какво да ви кажа? Слейтър трябва да бъде изправен пред правосъдието. — После се обърна към Алекс. — Вие уведомихте ли непосредствените си началници?

— Никой не знае нищо, освен нас двамата — отвърна тя.

Ричмънд прехапа устни.

— Калахан и Слейтър трябва да бъдат арестувани — каза той. — Оставете ме да се обадя на няколко телефона.

Бен поклати глава.

— Планът не е такъв — каза той.

Ричмънд се намръщи объркано.

— А какъв е? — попита той.

— Разкажете ми за този лифт.

Хотел „Беладжио“, Лас Вегас

Когато чу, че Куполът над Скалата е невредим, Ървинг Слейтър излезе в неочакван отпуск. Сега той се криеше в апартамента си в „Беладжио“, където бе отседнал инкогнито, наливаше се с бърбън и се тъпчеше с шоколадови десерти, като провеждаше многочасови телефонни разговори с борсовия си посредник, при които обсъждаха възможни ходове.

В най-лошия случай щеше да му се наложи да напусне страната до няколко часа. След като разгледа няколко карти на Южна Америка в интернет, като че ли най-много му допадна Бразилия. Да, Бразилия определено звучеше добре. Плажовете на Рио, гъмжащи от атрактивни мацки. Там щеше да се почувства щастлив, а междувременно щеше да ликвидира доста активи, за да си осигури за дълго охолен живот. Ако работата се размиришеше, това наистина би бил изкусителен път за бягство.

Ала с времето първоначалната му паника бе започнала да отслабва. В края на краищата нищо чак толкова страшно не се бе случило, или поне не се споменаваше в новините по телевизията. Той успя криво-ляво да подреди мислите си. Е, добре, Хоуп беше още жив — успял бе да се измъкне от капана. И какво? Той нямаше доказателства. От онези, които го бяха виждали — него, Слейтър — в базата в Монтана, не бе останал нито един жив. Нямаше никакви доказателства за връзка между него и Калахан, а и Калахан бе успял доста добре да заличи следите си. Хоуп можеше от Йерусалим да отиде направо при Мърдок с обвинения, че е бил изпратен на сигурна смърт, но… нищо не беше в състояние да докаже. Единствените свидетели бяха двете жени в мазето на Калахан. А пък те едва ли някога щяха да се разприказват.

Към обяд на следващия ден телефонът му иззвъня. Беше Ричмънд. Сенаторът звучеше възбуден, но щастлив. Заяви, че получил покана от Белия дом да участва в работна вечеря, на която да се обсъжда религиозната политика в Близкия изток. Каква чудесна новина! Имаше нужда от Слейтър да му помогне за речта, нареди му да прекъсне отпуската си и незабавно да се върне при него.

— Ще се видим в хижата — каза Ричмънд. — Довечера в осем.

Слейтър погледна намръщено часовника си.

— Ако тръгна сега, може би ще успея. Но защо в хижата?