Скотт Мариани - Пророчеството

И после падна. Просна се по лице и усети как глезенът й се изви на една страна. Токът й се бе загнездил в някаква цепнатина между дъските. Тя се мяташе и извиваше върху дървения пристан, мъчейки се да го освободи. Пресегна се и се опита да свали обувката.

Онези я настигаха. По дъските отекнаха тежки стъпки; миг по-късно усети дулото на пистолет, опряно в тила й, и нечие тежко дишане в ухото си. Обърна глава и видя лицето на мъжа, изкривено от ярост, с оголени зъби. И тогава пристигнаха останалите.

— Какво стана, по дяволите?

— Кучката се е свестила — отвърна троснато мъжът с пистолета.

— А ти какво си правил в това време, глупако? — попита жената. — Спал си, а?

Без да й обръща внимание, той грубо изправи Зоуи на крака. Четиримата я поведоха по пристана. Тя се бореше, риташе и крещеше, изпаднала в истерия, но те не й отговаряха. Довлякоха я, куцаща и примряла от болки, до стаята и я блъснаха върху леглото. Глезените и коленете й бяха грубо овързани с тиксо. Русият мъж пъхна пистолета отзад в колана си и я сграбчи за дясната китка. Хватката му беше толкова силна, че костите й изпукаха. Вдигна ръката й нагоре и я закопча с белезници за рамката на леглото. Направи същото с лявата ръка.

Зоуи се бореше и съпротивляваше като диво животно.

— Какво искате от мен? Пуснете ме! Какво искате?!

Те залепиха устата й с тиксо и виковете й заглъхнаха. По лицето й се стичаха сълзи.

Мъжът извади пистолета от колана си и притисна дулото към слепоочието й. Тя се опита да се дръпне от хладната стомана, очите й се затвориха от ужас.

Той се усмихна доволно и прибра пистолета. Всички я бяха наобиколили и я гледаха изпитателно. Беше твърде изтощена, за да се бори. Дишаше накъсано, струваше й се, че всеки миг ще загуби съзнание.

Жената я наблюдаваше с ръце на хълбоците, отметнала глава на една страна. По устните й се разля тънка усмивка.

— Оставете я да поседи малко така — каза тя. — Трябва да се обадя по телефона. После ще се заемем с нея.

— Ама какво искате?! — опита се отново да изкрещи Зоуи, но устата й беше залепена.

Никой не отговори. Жената и тримата мъже излязоха един по един от стаята. Последен остана русият с пистолета.

— Нямам търпение да започнем — каза той, злорадо ухилен.

Оксфорд

Същият ден

Бен се събуждаше бавно от мъчителен сън, сякаш изплуваше от мътна вода, пълна с опасни същества, докато постепенно съзнанието му се избистри и си припомни къде е. Беше в Оксфорд, в новото си жилище. Той познаваше добре града, но му се струваше някак странно да се озове отново тук след всичките тези години. Едва през декември щеше да се върне у дома в Ирландия.

Борейки се с вълната на безсилие, която го бе обзела и го мамеше да пропълзи обратно под завивките, той се извъртя на една страна и спусна краката си от леглото. Нахлузи горнището на анцуга, прекоси дневната, като прескочи струпания на пода неразопакован багаж, и се запъти към кухнята. Апартаментът се намираше в закътана жилищна кооперация в северните предградия. Беше модерен и компактен, толкова различен от просторната му къща в Ирландия на брега на морето, с нейните каменни подове и огромни камини, през които вечно ставаше течение.

Докато си правеше кафе, той се заслуша в чуруликането на птичките навън и в далечния шум на уличното движение. В апартамента нямаше мляко, нямаше захар, нищо за ядене. Не пусна радиото. Онова, което ставаше по широкия свят, отдавна вече не го интересуваше. Приседна за малко до масичката в кухнята, стиснал чашата с кафето между дланите си, като се опитваше да освободи съзнанието си, да не мисли за нищо. Най-малко за двете бутилки десетгодишно малцово уиски в куфара — колко лесно всъщност би било да го отвори, да извади едната бутилка и да отвие капачката. Твърде лесно. Щеше и дотам да стигне — в някой момент на слабост, когато демоните го обсебеха. Но сега не беше такъв момент.

В осем без три минути той стана от масата, върна се в дневната и намери найлоновата торба от супермаркет „Теско“, която бе оставил на едно от креслата предишната вечер. Пренесе я през стаята и изсипа съдържанието й върху бюрото. По пода изпопадаха книги.

В купчината имаше поне двайсетина книги по богословие, които си бе поставил за задача да прочете през следващите няколко дни. Килограми книжнина на иврит и латински, с която да си блъска главата. Хиляди страници неразбираеми философски писания. Аристотел. Спиноза. Витгенщайн. Купища есета и трактати с тълкувания на Светото писание. Чакаха го планини от работа и тази перспектива го изпълваше с дива радост. Защото щеше да заеме изцяло съзнанието му с подготовка за началото на семестъра през октомври. Имаше да наваксва деветнайсет пропилени години.