Скотт Мариани - Изгубената реликва

— Но ти участваш, Листър.

— Вече не. Не и след случилото се. Напускам. Е, не точно.

— Просто си престанал да ходиш на работа?

— Не мога да допусна такова нещо да се случи. Някой трябва да ги спре.

— Не поемаш ли риск, като говориш с мен?

— По-голям, отколкото можеш да си представиш. Не знам обаче към кой друг да се обърна.

— Освен това забравяш едно нещо — сделката на Шиков с терористите. Ако източниците са прави…

— … талибаните ще разполагат с щурмови хеликоптери „Черна акула“. Така е.

— И екипажите на нашите „Апачи“ няма да знаят какво ги е ударило. Животът на стотици британски войници ще бъде изложен на опасност. За да се спаси животът на един невинен човек.

Листър се обърна и я изгледа ядосано.

— Баща ми беше капитан в кралския флот. Умря в Ирак за страната си. Мислиш ли, че искам да изложа на опасност войниците ни? Сделката на Шиков не трябва да бъде осъществена. Аз само казвам, че не мога да оставя нещата да се вършат по този начин. Няма да го допусна!

— Не можеш да докажеш нищо.

— Мога.

— Как?

— Няма да кажа нито дума повече, докато не се съгласиш да ми помогнеш.

— В какво да ти помогна?

— Трябва да сложим край на това.

— Ние?

— Моля те. Както казах, не знам към кой друг да се обърна.

Дарси се канеше да отговори, но думите замряха на устните й, защото движение в огледалото за обратно виждане привлече погледа й. Обърна се назад. Буитони също се обърна.

Вече бяха излезли от Плас дьо ла Конкорд и се движеха успоредно на Сена. Лувърът беше отдясно, но Дарси повече се интересуваше от двата мощни спортни мотоциклета, които се движеха между колите зад тях. Двамата, които ги управляваха, бяха приведени ниско, на задните седалки имаше по още един човек. И четиримата бяха с кожени облекла, а лицата им не се виждаха зад непрозрачни маски.

Мотоциклетите ги настигнаха за секунди и застанаха от двете им страни. Ауспусите им ревяха силно. Онзи откъм Дарси беше толкова близо, че тя различи емблемата на „Кавазаки“.

— Те са! — извика Листър.

Като на забавен каданс Дарси видя как мъжът на задната седалка сваля ципа на якето си, бърка под него и вади автомат узи на ремък.

Буитони също го видя и посегна към пистолета си. Дарси обаче беше по-бърза. Бутна ръката на Листър от волана и рязко го завъртя четвърт оборот по посока на часовниковата стрелка. Лагуната сви вдясно и блъсна мотоциклета. Кавазакито падна сред порой искри и затисна предния мотоциклетист. Задният изхвърча и падна върху паркиран фолксваген.

— Моля ви — каза Листър. — Не позволявайте да ме убият.

— Мълчи и карай — процеди Дарси и насочи пистолета си към втория мотоциклет.

Преди да стреля, вторият човек на мотоциклета извади същото узи и откри огън. Куршумите надупчиха ламарината и счупиха стъклата от страната на Листър. Арматурното табло и предното стъкло се покриха с червени капчици. Листър извика пронизително и падна напред. Кракът му притисна педала на газта.

Бяха съвсем близо до реката, на метри от водата. Колата се отклони натам. Буитони извика нещо на италиански, което Дарси не се опита да разбере, защото пусна оръжието и се зае да освободи волана от тежестта на Листър и да махне крака му от газта.

Минаха под мост и едва не блъснаха триколка за доставка на пици. Мотоциклетът отново се спусна към тях и задният ездач отново стреля. Буитони успя да даде три изстрела, но не улучи, защото колата се движеше на зигзаг.

Улицата сви вдясно, появиха се дървета, които ги отделяха от брега на реката. Тялото на Листър залитна силно вдясно, когато Дарси взе завоя, и изби волана от ръцете й. Лагуната се движеше със сто километра в час, когато поднесе към затревен бордюр, хлъзна се странично, удари се в дърветата и се преобърна. Спря на покрив до самата вода.

Дарси отвори очи. Висеше на предпазния колан надолу с главата и цялата беше в кръв. За момент изтръпна, после си даде сметка, че кръвта е на Листър. Той също висеше надолу с главата, а от устните му излизаше кървава пяна, защото се опитваше да каже нещо. Вътрешността на колата беше осеяна с парчета стъкло и какво ли не още. От джобовете на Листър се бяха посипали монети.

— Паоло! — Дарси се закашля, когато се опита да се обърне назад към Буитони. — Добре ли си?

Откопча колана си, спусна се по тавана на колата и пропълзя към задната седалка.

— Паоло?

Буитони не отговори. Не беше в състояние. При удара вратът му се беше счупил.

През раздробеното стъкло Дарси видя мотоциклетът да спира на трийсетина метра от колата. Задният слезе първи, все още с узито в ръце. После слезе и първият, подпря машината на стойката и двамата спокойно тръгнаха към реката. Дарси си спомни беретата. След няколко трескави секунди осъзна, че най-вероятно е изпаднала през счупените прозорци при преобръщането. Пробва да вземе оръжието на Буитони, но пистолетът му беше затиснат под тялото му и тя не можа да го помръдне.