Скотт Мариани - Изгубената реликва

Стрелецът от хеликоптера стреля отново. Този път успя. Предницата на колата изведнъж потъна, защото предната гума се спука и разкъса на ивици. Бен стисна волана и едва успя да овладее колата, която поднесе към тясна улица между някакви складове. Хеликоптерът рязко се издигна.

Колата на Бен силно се тресеше, но въпреки това той форсира двигателя максимално. Напред имаше строителен обект — жълт багер, миксер за бетон и огромен самосвал, който беше изсипал голяма купчина чакъл отстрани на улицата. Светлините на хеликоптера се отразяваха в складово помещение точно в края на улицата.

Една полицейска кола следваше Бен по петите. Докато той се бореше с управлението на реното, тя го изпревари и се опита да препречи пътя му. Улицата се стесняваше заради строителните работи. Колата отпред наби рязко спирачки и Бен си даде сметка, че пред него няма път.

След като половината испанска полиция го следваше неотлъчно, нямаше начин да намали скоростта. Натисна газта докрай и насочи колата към купчината чакъл зад самосвала.

Ако не го убие, това можеше и да свърши работа.

По дяволите! Бен се подготви за удара. Докато летеше към купчината чакъл със сто и шейсет километра в час, проехтяха още изстрели и предното стъкло се превърна в непрозрачна паяжина. Нещо го удари силно в лявата ръка, но сетивата му нямаха време да го регистрират, защото колата се заби в чакъла и въздушната възглавница експлодира в лицето му. Почувства смазващия удар в камъните. Предницата на колата се вдигна рязко нагоре, разкъса предпазната пластмасова мрежа и излетя нагоре във въздуха като изтребител, пуснат от борда на самолетоносач.

За миг, който сякаш продължи цяла вечност, всичко изглеждаше спокойно. Бен си помисли за летния бриз и поляните с диви цветя. Помисли си за Брук. Смехът й отекна в съзнанието му.

После го погълна буря от оглушителни звуци, болка, хаос и разрушителни сили, когато колата се заби в сградата насреща в доста високия приземен етаж. Премина през стъклата и сред дъжд от парчета и искри се плъзна по бетонния под, удари се в някакви сандъци и спря край носеща колона.

Изведнъж отново настъпи тишина. Чуваше се само пукането на метала от смачканата кола. Полицейските сирени звучаха приглушено отдалеч. Бен изпъшка и откопча предпазния колан. Излишно беше да отваря вратата — нямаше я. Измъкна се от ситроена и огледа пораженията на проблясващите светлини от полицейските коли вън. Преди малко мястото може би беше склад за мебели. В момента повече напомняше руините на Дрезден от февруари 1945 г.

Едва сега Бен усети парещата болка в лявото рамо и си спомни удара, който бе почувствал. Докосна мястото. От пръстите му капеше кръв. Усети как кръвта се стича в ръкава му. Прилоша му и сърцето му заби ускорено. Премигна, за да отстрани потта от очите си, и напрегна сили. Не трябваше да спира.

Погледна през счупените прозорци и видя полицаи да излизат от колите с насочени оръжия и да се разпределят на групи. Хеликоптерът, който го преследваше, все още висеше над улицата.

Тогава дойде втори хеликоптер и кацна край полицейските коли. Още преди да докосне земята, вратата се отвори и на земята скочи фигура в черно.

Черната й коса се развяваше от въздушната струя на ротора. Дори и от това разстояние Бен видя мрачната решителност, изписана на лицето й.

Дарси Кейн.

Бен се усмихна. Знаеше, че ще я види отново. Какво искаше тази жена?

След нея слезе високият плешив мъж, когото Бен беше видял с нея в катакомбите в Рим. Набързо им докладваха за случилото се, после Дарси Кейн извади пистолета си и решително тръгна към входа на сградата.

Бен се дръпна от прозореца и се огледа, за да потърси изход.

Дарси влезе в сградата с отряд командоси. Скоро ги лъхна остра миризма на нагорещен метал и бензин, а фенерите им осветиха останките на колата.

— Боже! — промърмори Буитони. — Не може да е оцелял след това.

Дарси се приближи до колата.

Нямаше го в нея. Бен Хоуп се беше изпарил. Тогава видя капките кръв и ги проследи с лъча на фенера по бетонния под към стъклото, където се беше събрала малка локва.

— Ранен е — каза Буитони.

— Не много тежко — уточни Дарси. — Наблюдавал ни е оттук.

Друга кървава диря водеше в обратна посока.

— Насам — извика тя.

Буитони и останалите я последваха. Кървавите петна стигаха до метални стъпала в стената, които се изкачваха до метален капак на тавана. Някои от стъпенките бяха изцапани с кръв, на капака горе се виждаше следа от длан. Дарси се изкачи по стъпалата, вдигна капака и изпълзя на плосък покрив. Насочи лъча на фенера си и видя редица покриви достатъчно близо, за да може Бен да избяга по тях.