Адам Блейк - Децата на Юда

— По-добре отстъпи назад — предупреди той Бер Лусим. — Или ще извърша страхотно богохулство.

Той вдигна пистолета си и го насочи към Ръш.

— Книгата бездруго ще бъде унищожена в експлозията — каза тихо. — Физическата й цялост вече не е от значение за мен сега. Просто бих искал да умра с нея в ръка. Но както и да е, изслушах те и не си промених мнението. Ако си целял да ме изпробваш, момче, изкарах теста.

— Но аз разполагам с доказателства — избъбри Ръш. — Казах ти го, нали? Е, ето ги. Забрави за ангела и инцидента, а и за всичко останало. Забрави какво е знаел Толър или откъде го е научил. Спомни си единственото, което е извършил, за да се представи за член на Племето на Юда.

— Използвал е знака на примката.

Диема стисна дръжката на пистолета и го измъкна наполовина от кобура. Но Ръш все още беше в най-ужасното възможно положение — блокираше огневата й линия, но не и тази на Бер Лусим.

— Толър е използвал знака на примката като благословия — каза Ръш. — Последователите му не знаели какво означава знакът и той никога не им го обяснил. Просто го правел.

— Знам — отвърна Бер Лусим.

— Нищо не знаеш. Толър не е направил знака на примката нито веднъж.

Бер Лусим присви очи.

— Какво?

Ръш сви рамене и показа празните си ръце.

— Странно, нали? И аз си помислих същото, когато прочетох книгата за първи път. Но после видях Диема да прави знака на примката и нещо ми се стори нередно. Накарах я да ми го покаже бавно и внимателно. После прочетох отново книгата и загрях. Той е слагал ръка на гърлото си, после на сърцето и корема и в обратен кръг към мястото, откъдето е започнал.

— Чел съм този пасаж — изръмжа Бер Лусим. — Да не ме смяташ за глупак?

— Ако имаш часовников циферблат на гърдите — каза Ръш, открадвайки метафората, използвана от Диема в самолета до Будапеща, — това е начинът, по който ще се движат стрелките. Погледни. Ето така.

Диема видя, че Ръш прави знака по начина, по който Робърт Блекборн бе описал знака на Толър. И по разширените очи на Бер Лусим разбра, че и той е схванал смисъла.

— Това е погрешно — каза Ръш. — Сякаш Толър го е научил, гледайки се в огледалото. И аз мисля, че е направил точно това.

— Не е така — възрази Бер Лусим.

Думите му не прозвучаха като несъгласие, а като предупреждение.

— Да — настоя Ръш. — Добре, не е било огледало. Видял е някой друг да го прави и го е копирал точно по начина, по който го е видял. Просто е забравил да го обърне.

— Не — повтори Бер Лусим.

— Смешно е, макар и по извратен начин — отбеляза Ръш грубо. — Положи толкова усилия — засмя се той. — Жалко, че Авра Шеколни умря. Обзалагам се, че това щеше да му хареса.

Може би смехът на младежа накара Бер Лусим да побеснее и да си изпусне нервите. Той се хвърли напред, протегнал ръка към гърлото на Ръш.

Това бе единствената възможност, която щяха да получат.

— Сега! — изкрещя Диема. — Направи го веднага!

Кенеди скочи на крака, стиснала пистолета си.

Бер Лусим се завъртя.

И Диема стреля.

Предвестникът си пое дъх с трепет. Погледна гърдите си и малката кръгла рана, появила се там като загадъчна точка право върху сърцето му. От черна тя стана червена и от нея потече кръв. Бер Лусим се скова, а очите му се ококориха, сякаш бе осъзнал нещо ужасно.

Но този, който падна, бе Ръш. Коленете му се подгънаха и той се свлече на земята. Заради неудобното си положение и с лявата ри ръка, Диема бе дала единствения възможен изстрел — през дясното рамо на Ръш в лявата част на гърдите на Бер Лусим.

А сега пътят бе чист. Тя и Кенеди продължиха да стрелят, докато изпразниха пистолетите си в убиеца. Бер Лусим склони глава и пое наказанието, сякаш човек може да изтърпи куршумите по същия начин, по който понася силен дъжд.

Но никой не би могъл да се справи с подобен порой. Той се отпусна на колене, после се свлече бавно на земята и умря.

Кенеди тръгна към Предвестника, насочила вече безполезния си пистолет към него.

— Не! — изкрещя Диема. — Таймерът, Кенеди! Таймерът!

Хедър изтича до бюрото, но се поколеба. По-малката бомба, запалителят на зловещото оръжие за масово поразяване, беше несръчно изделие с жици и метални пръчки, свързани към пакети с ацетонов пероксид и купчини взривни капсули.

— Какво да направя? — извика тя.

Таймерът на екрана показваше двайсет и три секунди. Кенеди се завъртя нервно към Диема, но тя също нямаше представа как да действат и по лицето й се изписа отчаяние.

С див вик Кенеди отскубна лаптопа от мрежата.