Адам Блейк - Децата на Юда

После се завъртя към Бер Лусим.

— Всичко, което вършиш, е заради Толър, нали? Заради пророчествата в книгата му. Все едно я е написал за теб. Сякаш преди триста години е видял появата ти и ти е проговорил през вековете.

— Той видя края на света — поправи го Бер Лусим. — Но, да, той говори с нас. Каза ни, че трябва да доведем историята докрай и да сложим начало на царуването на Месията.

— Добре. Но се чудя дали знаеш с кого си говорил. Имам предвид, научи ли нещо за живота на Йохан Толър?

— Повече, отколкото можеш да си представиш.

— Мислиш си, че го познаваш.

Ръш знаеше, че се движи в минирано поле. Но още по-силно бе чувството, че се намира в съдебна зала и разпитва свидетел. Опитваше се да изгради солидна защита само от едно предчувствие.

— Да — съгласи се Бер Лусим. — Вярвам, че го познавам.

— Ще оспоря това — каза Ръш. — Прав си, че Господ ме изпрати тук, Бер Лусим. Мисля, че той искаше да чуеш думите ми. Защото ти допусна огромна грешка. Уби много хора и се каниш да убиеш още повече, а всичко това се основава на… глупава… абе оплеска нещата. Оплеска ги ужасно.

Бер Лусим се вторачи в него безмълвно. Ръш видя в очите му как Предвестникът обмисля смъртта му. Единственото, което можеше да му помогне, бяха случайни бележки за Йохан Толър, и нямаше представа колко дълго щяха да му вършат работа.

— Има нещо, което не знаеш — каза той, а гласът му потрепери леко при последната дума. — Нещо за Толър. Сгрешил си.

— Сгрешил съм — повтори Бер Лусим меко. — Наистина ли?

— Наистина.

— И в какво съм сгрешил?

— Кой е бил той.

Бер Лусим стисна устни.

— Ще пренебрегна непочтителността ти — каза той. — Все още вярвам, че има смисъл да си тук. Причина да попаднеш на пътя ми в този важен момент. Но трябва да внимаваш какво говориш. Йохан Толър е бил вдъхновен от Господ. Да говориш лоши неща за него е все едно да богохулстваш.

Ръш не сваляше очи от пистолета в ръката му, макар че ако Бер Лусим решеше да го убие, нямаше да си хаби куршумите, защото лесно можеше да го очисти с голи ръце.

— Лошо ли е да кажа, че Толър не е бил този, за когото го мислиш? — попита той. — Не искам да богохулствам. Просто смятам, че си разтълкувал погрешно прочетеното.

Бер Лусим повдигна вежди.

— Така ли? Как?

— Ами ти смяташ, че Толър е бил вашият липсващ пророк. Единственият, който е излязъл от скрития ви град без официална заповед. Имам предвид, единственият, който го е направил преди теб и хората ти.

— Не мисля, а знам.

— Защото Толър говори за тайните вярвания на племето.

— Да.

— И книгата му показва местоположението на Гинат Дания.

— Да, и това също.

— И защото е благославял приятелите и последователите си със знака на примката вместо с кръстния знак.

— Разбира се.

Ръш застана на ръба на пропастта. Не посмя да се огледа отново, за да види дали Диема или Кенеди следят движенията му. Ако не ги следяха, това нямаше да доведе доникъде. Всичко, което можеше да направи, бе да им осигури прозорец.

— Е, въпреки всички тези неща, Бер Лусим, мисля, че си подкрепял погрешния отбор. Толър никога не е бил от Племето на Юда. Бил е адамит.

Диема използва две неща, за да запази съзнание: болката от раните си и отброяването на минутите на часовника си.

Болката бе постоянна величина по хилядите разплитащи се километри от нервни окончания в тялото й. Часовникът показваше, че остават седем минути.

Бер Лусим притисна пистолета си към слепоочието на Ръш, който се наведе настрани, но не посмя да отстъпи или да се опита да избута оръжието.

— Виждам смъртта ти — каза Бер Лусим. — И без привилегията на пророчеството.

— Не, просто слушай — потрепери Ръш. — Изслушай ме. Мога да те накарам да повярваш.

— Вече вярвам.

— Тогава мога да те накарам да се съмняваш. Защо Господ ме изпрати?

— За да ме изпробва. Да изпробва вярата ми.

— Тогава… тогава трябва да се пробваш, нали? Трябва да ме изслушаш. Ако само ми пръснеш черепа, Господ ще се ядоса.

Никой от двамата не помръдна известно време. После Бер Лусим бавно спусна пистолета настрани.

— Това са глупости — тежко въздъхна той. — Но казвай каквото искаш. Глупостите не могат да ме наранят.

— Добре, погледни документалните доказателства — бързо избъбри Ръш. — В твоята версия на историята Толър излиза от Гинат Дания и се отправя на запад. После, доста дълго време след това, той пристига в Англия и започва да проповядва. Ти решаваш, че той е твоят човек заради онова, което говори. Знае за Гинат Дания. Знае за три хиляди годишния цикъл. Как иначе е можел да разбере за тях? Но какво е станало междувременно? Какво го е накарало да изостави мисията си и хората си?