Вэл Макдермид - Разплата

Ванеса предпочете жалостивия тон пред възмущението.

— Във ваш интерес е — каза Амброуз. — Тони е прав. Трябва да ви уведомим, че не сте длъжна да говорите, но че ако премълчите нещо, на което по-късно бихте могли да разчитате пред съда, това може да се отрази зле на защитата ви. Всичко, което кажете оттук нататък, може да има стойността на доказателство.

Ванеса хвърли към Тони един от неопределимите си погледи. Но той знаеше от горчив опит какво означават такива погледи — че по-късно ще си плати за всичко. За щастие, откакто тя вече не беше част от живота му, „по-късно“ можеше и да няма.

— Благодаря ви, сержант — каза тя с безпомощна усмивка.

Преди някой от тях да успее да каже още нещо, в коридора се чуха гласове. Амброуз излезе и се върна след миг, съпроводен от двама униформени полицаи от местния участък.

— Обясних на полицаите, че първо трябва да се обадят на инспектор Франклин — каза той на Тони. — Ще трябва да вземат и твоите показания по някое време. Но ми се струва, че точно сега трябва да тръгваш.

Тони го изгледа озадачено.

— Не искаш ли да остана?

Амброуз го изгледа вторачено като човек, който се опитва да внуши другиму някаква мисъл без думи.

— Нали си спомняш с кого разговаряхме по-рано? На пристанището? Струва ми се, че се налага да се свържеш с колегата.

Сега вече Тони разбра. Обърна се към Ванеса.

— Ще се справиш ли?

— Разбира се. Тези очарователни господа ще се погрижат за мен.

Ванеса стана и излезе в коридора след него.

Когато вече не можеха да го чуват, Тони отбеляза с горчивина.

— Открай време не си поплюваш с ножа, мамо.

— Трябваше да прецениш, че той може да посегне на мен. Трябваше да ме предупредиш — Ванеса не се поколеба нито за миг да заговори с обвинителен тон. Застанала гърбом към всички останали, можеше спокойно да му покаже истинското си лице: отмъстително, безмилостно, с изписана по него ненавист.

Тони я огледа от глава до пети, покрусен от мисълта, която се измъкваше от мрака на подсъзнанието му. Струваше му се, че сега наистина за последен път се беше озовал доброволно под един покрив с нея.

— Защо? — каза той, обърна се и си тръгна.

Беше полунощ, когато Тони, капнал от умора, навлезе с колата в комплекса Винтън Удс. Забеляза много малко светлини, докато се опитваше да се ориентира из уличките. Няколко пъти взе погрешен завой, но най-сетне се озова на улицата, която му трябваше. Подкара много бавно, озъртайки се с надеждата да види колата на Карол.

И после я видя, паркирана във входната алея на някаква къща, точно срещу задънената уличка. Паркира и облегна за миг глава на волана. Беше стигнал до такова ниво на изтощение, че сякаш дори костите го боляха. Измъкна се с усилие от колата и тръгна назад, към колата на Карол, едва успявайки да върви по права линия.

Стигна до портата и застана там, точно в средата на алеята. Така, както стояха нещата между тях, не се осмеляваше да отвори вратата и да седне до нея. Щеше да има чувството, че се натрапва в личното й пространство.

Като че ли мина много дълго време, но накрая вратата на колата се отвори и Карол излезе. Изглеждаше изпита, напрегната — и много далечна.

— Ще го подплашиш, като стърчиш там — изсъска тя. — Влез в колата, за бога!

Тони поклати глава.

— Той няма да дойде, Карол.

Надежда проблесна в очите й.

— Арестуван ли е?

— Убит е.

Карол продължи да се взира безмълвно в него много дълго време, цели минути, а мускулчетата по лицето й трептяха, променяйки израза й — ту радостен, ту измъчен.

— Какво стана? — попита тя, почти без да помръдва устни.

Тони пъхна ръце дълбоко в джобовете на панталоните си и сви рамене като смутен ученик.

— Всъщност е направо смешно.

— Кажи ми какво е станало.

— Ванеса… намушкала го е с нож.

— Ванеса? Майка ти, Ванеса?

Неверие, мислеше си Тони. Щеше да му се наложи да привикне към тази реакция. „Да, майка ми е жената, която уби прочутия сериен убиец Джако Ванс“. Това вероятно щеше да предизвика немалко удивени погледи. Но точно сега се налагаше да даде единственото обяснение, което имаше някакво значение.

— Нахлул в къщата й. За да я убие. Но тя предвидила какво ще стане и била подготвена. Можеш ли да повярваш? Жената, напълно неспособна да съпреживява, успя да разбере това, което никой от нас, с цялата ни подготовка, не съумя да прецени. Че и тя е била в списъка на жертвите му — знаеше, че в гласа му се долавят гняв и горчивина, но му беше все едно. — Скрила нож на шибания диван до себе си.