Вэл Макдермид - Разплата

— Нямам представа. Мен ако питаш, по-добре да не се намесваме в онази история. А ето и нашите хора — каза тя, сочейки към пасажа между сградите, по който се задаваха тичешком около дузина въоръжени полицаи в бойни униформи. Бронежилетки, фуражки, лост за разбиване на врати и полуавтоматично оръжие. Пола се обърна към Кевин.

— Ти ли поиска да са въоръжени?

— Не — отвърна той. — Това ще да е работа на Пийт Рийки — много е демонстративно.

Облечените в черно полицаи стигнаха до тях и ги заобиколиха, вирнали брадички в старанието си да подчертаят своята несломимост. По пуловерите им нямаше никакви знаци, отбелязващи чиновете или принадлежността им към някаква формация. Близостта им изнервяше Пола.

— Аз ръководя операцията — каза Кевин. — Ще действаме по старомодната система. Ще почукам на вратата, за да проверя дали Ерик Флечър си е у дома и дали ще ни отвори. Ако не стане така, ще почукате вие — той почука с кокалчетата на свитите си пръсти по лоста. — Да тръгваме.

И Кевин натисна копчето, за да повика асансьора.

— Би трябвало да се качим по стълбите — каза един от полицаите, вероятно водачът на групата.

— Както предпочитате — отвърна Пола. — Аз пуша по двайсет цигари дневно, а този Ерик живее на шестнайсетия етаж. Ще се видим горе — допълни тя и се мушна през отварящата се врата, последвана от Кевин. — Когато в далечното минало постъпих на работа, ангажиментите ми не бяха много по-различни от техните. Не намираш ли нещо обезпокоително в разликата?

Кевин се разсмя.

— Те са просто хлапета. Доста по-подплашени са от злодеите. Просто трябва да внимаваме да не влизат в пряк конфликт.

Двамата изчакаха край вратите на асансьорите елитният отряд да се появи откъм стълбите. Пола се възползва от възможността да изпуши още една цигара.

— Изнервих се — поясни тя, забелязала укорителния поглед на Кевин.

Отрядът най-сетне пристигна и полицаите заеха позиции навсякъде по етажа. Кевин и Пола тръгнаха по открития балкон, където се редяха вратите на апартаментите, и вятърът хвърли пръски дъжд в лицата им. Вратата на апартамент 16С беше пребоядисвана толкова много пъти и толкова зле, че с всички тези разноцветни петна, стекли се струи боя и засъхнали мехурчета приличаше на нещо, с което някой ексцентричен творец би могъл да кандидатства за наградата за модерно изкуство „Тейт“. В момента основният й цвят беше яркосин, с мръсни букви и цифри от бяла пластмаса.

Кевин почука на вратата и двамата незабавно чуха влачещи се стъпки в антрето. Вратата се отвори почти веднага и отвътре ги лъхна мирис на бекон и цигари. Човекът, който застана на прага, не би привлякъл на пръв поглед ничие внимание. Беше няколко инча по-висок от Пола, с рядка, сивкава коса, мека като на дете. Носеше джинси и тениска, от чиито ръкави стърчаха бледи ръце с отпуснати мускули. Лицето му беше по-закръглено от тялото, нямаше нищо забележително и в бледосините му очи. Но в поведението му веднага се забелязваше някаква напрегнатост. Ако се окажеха прави и той наистина беше убиецът, учудващото според Пола бе, че е успявал толкова лесно да убеди проститутките да тръгват с него. Тя знаеше от опит, че повечето от жените, работещи на улицата, инстинктивно разпознаваха клиентите, които бяха „не съвсем наред“. А според нея беше повече от очевидно, че Ерик Флечър в никакъв случай не е „наред“.

Представиха се и Кевин попита дали е удобно да влязат.

— За какво ви е да влизате? — попита Флечър. Гласът му беше глух, стържещ. Той наклони леко глава, гледаше ги въпросително, но не и предизвикателно.

— Искаме да поговорим с вас за дъщеря ви — каза Пола.

Той скръсти ръце на гърдите си.

— Нямам какво да кажа за дъщеря си. Тя вече не живее тук.

— Загрижени сме за нейната безопасност — каза Кевин.

Флечър изкриви устни в присмехулна усмивка.

— Е, аз пък не съм, Рижко.

— Имате ли кола, господин Флечър? — попита Пола с надеждата, че рязката промяна на темата ще го извади от равновесие.

— Вас какво ви засяга? Първо питате за дъщеря ми, сега пък ви интересува колата ми. Първо си изясни сама какво искаш, скъпа. Но ти всъщност не можеш, а? Нали си женска.

Той отстъпи назад и понечи да затвори вратата, но Кевин протегна рязко ръка напред и го спря.

— Можем да говорим у вас, а можем да ви отведем и в участъка — каза той. — Какво избирате?

— Знам си правата. Ако искате да ме принудите да дойда с вас в участъка, трябва да ме арестувате. Ако нямате заповед за арест, можете да се разкарате — ухили се иронично Флечър, забелязал погледа, който си размениха Кевин и Пола. Като че ли знаеше с колко малко доказателства разполагат и искаше да ги подразни.