Вэл Макдермид - Разплата

— Ти искаш ние да живеем, за да страдаме — каза той. — Повечето хора биха казали, че дотук Карол е единствената, преживяла истинско страдание. Изглежда така, сякаш тя е получила пълната доза, а това, което сполетя Мики и мен, е само нещо като аперитив.

Стисна волана така силно, че го заболяха кокалчетата на пръстите.

— Дори да си смятал, че пожарът ще бъде достатъчен, при Мики нещата явно са се объркали. Смъртта на два коня и един работник в конюшнята това може да ги натъжи, но не е истинска трагедия, дори за Бетси, която много обича конете. Ти няма да оставиш нещата там недовършени. Но няма и да тръгнеш натам тази вечер. Около фермата гъмжи от полиция. Ще ти се наложи да почакаш — той въздъхна раздразнено. — Но това би било още една причина да се прибереш в убежището си, на мястото, където считаш, че си в безопасност. Да си починеш. Да преструктурираш плановете си и да направиш нови. И чак тогава ще потеглиш, за да причиниш на Мики нещо такова, което няма да забрави, докато е жива.

Звучеше убедително. Напомняше на начина, по който разсъждаваше Ванс. Тони бе имал нужда от известно време, за да си възвърне способността да следва мисловните ходове на Ванс. Но сега вече изпитваше увереност. Това не бяха само теоретични предположения. Той чувстваше като Ванс. Разбираше какви сили го движеха, от какво се нуждаеше и какво щеше да удовлетвори нуждите му.

— Мислеше, че всичко ще бъде бързо и кърваво. Че ще отметнеш набързо всички точки от списъка си, и че ще се почувстваш удовлетворен. Сега обаче вече си разбрал, че няма да е толкова лесно. Страданието, което трябва да причиниш, не може да бъде произволно…

Той замълча и потъна в мисли.

Конете не бяха достатъчни, къщата не беше достатъчна. За Тони загубата на къщата беше толкова опустошителна и потресаваща, колкото загубата на близък. Но никой друг не би я възприел така. Ванс би могъл да прецени размера на травмата, ако беше го наблюдавал и преценявал положението лично. Ако бе видял Тони в къщата му със собствените си очи, щеше да знае точно какво е постигнал. Но не беше станало така. Налагаше му се да разчита на чужди описания. На описанията на хора, които не бяха в състояние да схванат чувствата и преживяванията на другите.

В такъв случай щеше да му се струва, че изгарянето на къщата не е достатъчно. Логично бе Карол да бъде първият човек, когото да пожелае да му отнеме. Това несъмнено би му причинило неизмеримо страдание. Но Ванс не можеше да убие Карол, защото му беше необходимо тя да страда продължително, за да изпита той търсеното удовлетворение. А дали онова, което бе сполетяло Крис, а не Карол би било достатъчно? Но ако и обезобразяването и осакатяването на Карол не би го удовлетворило, не оставаха много възможности. В живота на Тони нямаше много приятели. Имаше немалко познати, колеги, бивши негови студенти. Имаше шепа хора, които самият той приемаше като приятели, но с тях не го свързваше такава близост, каквато бе необходима за целите на Ванс. При това в очите на един страничен наблюдател тези хора надали биха били нещо повече от колеги. Ако излезеше някъде с Амброуз или Пола, в очите на хората те биха били просто колеги, решили да изпият по една–две бири след работа. Нищо особено. Само някой, който познаваше Тони значително по-добре, отколкото Ванс би могъл да го познава, би схванал какво значение имаха за него тези контакти. Когато обмисляше отмъщението си, Ванс дори не би се сетил за тях.

За него, ако разплатата беше истинска, тя би трябвало да засегне обекта в самата му същност. Тони разбираше атавистичния порив да си върнеш на другия, да го накараш да си плати с лихвите. Откакто се помнеше, майка му го беше използвала като изкупителна жертва. Омаловажаваше всичко, което той правеше, критикуваше го, присмиваше му се. Беше се постарала той да израсне без баща, без убежище, без обич. Изобщо не се беше интересувала дали той ще успее или ще се провали. И той бе израснал като емоционално ограничена дисфункционална личност, и психиката му беше спасена единствено благодарение на късчетата обич, дарени му от други хора, и на дарбата му да съпреживява.

Когато бе разбрал за първи път докъде е стигала Ванеса в лъжите и предателството си, се беше заклел никога повече да не размени и дума с нея. Но колкото повече бе привиквал към идеята да промени живота си и да приеме ръката, която Артър Блайт му протягаше от отвъдното, толкова повече му се искаше тя да разбере, че въпреки усилията й Артър не е бил съсипан. Че мъжът, когото тя бе прогонила от живота си, бе открил друг вид сила, сила, която можеше да се противопостави на негативната ярост у Ванеса. И че тази сила бе излекувала една съществена част от духа на Тони. Той не можеше да си представи нещо, което би я вбесило повече.