Вэл Макдермид - Разплата

Малко бяха хората, успявали някога да осуетят плановете на Ванеса. А на още по-малко от тях това им се беше разминало. Карол Джордан беше сред тези малцина. В живота на Ванеса тя беше песъчинката, разваляща вкуса на стридата. Макар и неохотно, Ванеса почти бе в състояние да изпита уважение към тази жена, Джордан. Тя имаше сила на характера и беше склонна да я използва, беше безмилостна, и със сигурност нищо не бе в състояние да я отклони от пътя, поставеше ли си някаква цел. Това бяха все качества, които самата Ванеса притежаваше в изобилие, затова ги ценеше и у другите. Тя предполагаше, че Карол Джордан притежава и нейната способност да преценява правилно силните и слабите страни на човешкия характер. Но докато Ванеса бе ползвала тази своя способност в свой интерес, за да изгради репутацията си на проницателен специалист в областта на човешките ресурси, Карол Джордан като че ли я използваше, за да може да изправя престъпниците пред съда. Ванеса не намираше в това никакъв смисъл. Каква полза би могъл да има човек от подобно занимание? Не можеше да се каже, че тя не е съгласна със съществуването на полицията. Все някой трябваше да следи отрепките да си стоят там, където им е мястото. Но това не беше кариера за човек, който държи на себе си. Затова и в крайна сметка не беше в състояние да уважава Карол Джордан.

Но преди да успее да се задълбочи в анализа на чувствата, които изпитваше към Карол Джордан, новинарският бюлетин отново привлече вниманието й и този път тя впери поглед в екрана като хипнотизирана. Говорителят беше приключил с информацията за двойното убийство и продължаваше:

— Ванс е издирван, за да бъде разпитан и за още един палеж. Снощи, в Устър, пожар практически е унищожил тази къща — на екрана се появи снимката на димяща развалина. — За щастие, когато е избухнал пожарът, в къщата е нямало никой. Полицията не цитира името на сегашния собственик, но според съседите предишният собственик, Артър Блайт, е починал миналата година и настоящият притежател на къщата се е нанесъл в нея съвсем наскоро.

Артър Блайт. Името, под което Еди бе решил да живее, когато се възстанови достатъчно, за да я напусне. Като че ли бе пожелал да забрави предишната си същност. Ванеса заслужаваше да получи къщата след всичко, което преживя около тази история. Но той я беше оставил на копелето. Не й беше ясно защо някой би пожелал да завещае каквото и да било на Тони. Тя със сигурност нямаше подобни намерения. Смяташе да пропилее докрай всичко, преди да дойде време да напусне този свят. След година–две, когато икономиката започнеше да се съвземе от кризата, щеше да продаде фирмата, която бе градила през целия си живот. И тогава щеше да започне да отмята всички приятни преживявания по своя списък с неща, които искаше да направи, преди да умре. Да изгледа четирите турнира от Големия шлем, и то от най-скъпите места, да отиде на сафари, за да види отблизо дивите зверове в Африка, да направи частна обиколка на Галапагоските острови, да посети филмовия фестивал в Кап, да наблюдава Северното сияние и още половин дузина други неща. Приключеше ли с този списък, за Тони нямаше да е останало и пукнато пени.

Говорителят вече беше преминал към футболните новини, но картината на изгорялата къща се беше запечатала ясно в съзнанието на Ванеса. Странен избор за човек, чиято цел е била да причини някому страдание. Джако Ванс също беше една от личностите, към които Ванеса изпитваше известно уважение, макар и против волята си. Той също беше човек, който преследваше неотклонно целите си, след като вземеше веднъж някакво решение. Нямаше значение, че онова, което искаше, беше в разрез със закона и морала, нямаха никакво значение стандартните осъдителни фрази, които се посипваха в медиите веднага щом някой пречукаше някого. Той преследваше неотклонно целите си и ако не беше му попречила Карол Джордан, а вероятно и Тони, припкащ като домашно кученце след нея, Ванс сигурно и до сега щеше да върши онова, за което най-много го биваше. Нищо чудно, че бе пожелал да си отмъсти. На негово място тя би изпитвала същото.

Ванеса се изкиска гърлено. Ако някога кажеше на глас онова, което мислеше, онези лигльовци, които все киснеха край автомата за вода във фирмата й, щяха да се подмокрят от ужас. За да преуспееш в този свят, се налагаше да се преструваш на мекосърдечен. Ванеса бе длъжна да признае, че Джако Ванс се беше справил впечатляващо и по тази линия. С цялата тази благотворителна дейност и предполагаемите му грижи за умиращите, беше успял да убеди всички, че е едва ли не светец.