Вэл Макдермид - Разплата

Но не беше успял да убеди Карол Джордан. А по всичко личеше, че Джако е искал да си отмъсти и на Тони. Но да изгори къщата му? Това само по себе си беше достатъчно доказателство, че незаконният й син е безполезно нищожество. Карол Джордан поне бе имала близки, за чиято загуба щеше да скърби. А какво бе имал Тони? Само една къща. А ако Джако мислеше, че Тони е от хората, които биха се разстроили от загубата на материално притежание, тогава проучванията му явно не са били достатъчно задълбочени.

И в мига, когато тази мисъл й мина през ума, Ванеса изпита чувството, че някакъв леден полъх докосва тила й. Може би къщата беше само началото? Ами ако проучванията на Ванс се окажеха действително прекалено повърхностни? Карол Джордан бе загубила брат си. Ами ако по план Тони също трябваше да загуби свой родственик?

Тони тъкмо беше навлязъл в околовръстния път на Манчестър, когато телефонът му иззвъня. Толкова се стъписа, когато видя на екрана номера на Карол, че едва не се качи с колата на затревената площ, разделяща магистралата. Когато гумите минаха по ограничителните бутони, се разнесе шум, подобен на картечен откос.

Окончателно объркан, той натисна клавиша за отговор на повикването и извика в микрофона:

— Аз съм, тук съм! Добре ли си?

— Щях да съм по-добре, ако беше престанал с глупавите си опити да привлечеш вниманието ми с тези съобщения — каза тя. Тонът й в никакъв случай не можеше да се нарече дружелюбен. — Къде е Ванс?

— Нямам представа — отвърна той.

— Не си кой знае какъв профайлър, а?

Той не обърна внимание на оскърблението. Предположи, че тя просто се опитва да го ядоса. Поне се надяваше да е така.

— Къде си ти?

— Във Винтън Удс. Наблюдавам къщата, но ми се струва, че той не е тук. Къде е Амброуз?

— Пътува натам, също както и аз.

— Опитах се да му се обадя, но той не отговаря. Има само един път, по който се влиза и излиза от този комплекс. Струва ми се, че трябва да заемат позиция встрани от комплекса. Надуши ли ги Ванс, изобщо няма да слезе от главния път и ще изгубим следите му. И този път няма да можем да разчитаме на някоя удобна улика като онези, които бяха останали на харддиска на Тери Гейтс.

— Звучи логично — каза Тони.

— Знам, че звучи логично, но няма как да предам това на Амброуз. Не знам дали не е блокирал повикванията от моя телефон, но така или иначе нямам връзка с него. Трябва ти да му се обадиш и да обясниш. Той ще се вслуша в думите ти. Вярва, че си наясно с всичко, което се случва.

„Здравият разум й изневерява, каза си той. Здравият разум й изневерява, а аз все още съм прекалено далеч от нея.“

— Дори да се свържа с него, той няма да ме послуша. Аз не съм ченге. Нямам правомощия да се разпореждам в хода на операция. Трябва да говориш с Патърсън. Или с някой по-висшестоящ. Това не е нещо, което бих могъл да направя вместо теб, Карол.

— Искаш да кажеш, че не искаш да го направиш — каза тя тихо и с горчивина. — Не можеш да го преодолееш, нали? Заради съзнанието, че оплеска нещата, сега започваш да клониш към другата крайност. Държиш да ме защитиш на всяка цена. Готов си да оставиш Ванс да избяга, вместо да ме оставиш да се изправя срещу него, защото вярваш, че ще се проваля и че той ще ме убие. Щом не искаш да ми помогнеш, майната ти.

Тя прекъсна разговора. Тони удари с юмрук по волана.

— Блестящо! — изкрещя той. — Направо блестящо!

Докато гневът му утихваше, себененавистта му се задълбочаваше. Добре поне, че Карол не беше заварила Ванс в къщата. Това само отлагаше конфронтацията, но тя поне все още не се беше състояла.

Той продължи да шофира, обмисляйки трескаво онова, което знаеше, и възможностите, които произтичаха от него. Защо Ванс не се беше върнал в убежището си? От доста време беше на път. Сигурно имаше нужда да си почине добре — не в хотелска стая, където не би могъл да контролира обстановката. Щеше да има нужда да промени външния си вид — някъде, където никой не би забелязал, че е влязъл един човек, а излиза съвсем друг. Инстинктът на хищника му повеляваше винаги да се завръща в бърлогата си. Защо тогава Ванс не беше във Винтън Удс? Къде би могъл да бъде? И защо?

Тони предъвкваше този проблем, докато минаваше покрай Манчестър, Стокпорт, Аштън и Олдам и продължаваше с бясна скорост по главен път М62. След няколко мили се прехвърли на магистралата към Брадфийлд. Вече наближаваше Винтън Удс. Скоро щеше да има възможността да оспори преценката на Карол, разговаряйки с нея очи в очи.

Въпреки всичко продължаваше да го гризе въпросът къде ли се беше дянал Ванс.