Вэл Макдермид - Разплата

— При това не особено завиден поминък — отбеляза Пола.

— Изкарват достатъчно, за да са постоянно надрусани и да не ги е грижа какво трябва да направят за поредната доза — сержант Дийн поклати глава. — Мога да кажа само едно — искрено се надявам да съм успяла да възпитам у моите момчета по-различно отношение към жените — тя спусна крака от кошчето за боклук и се поизправи на стола. — За периода, който те интересува, мога да цитирам три имена.

— Радвам се, че не са повече.

— Това е, защото наближава лятото. Свечерява се по-късно и клиентите се притесняват да не ги забележат, когато обикалят с колите си по улиците в търсене на жена.

— Никога не съм предполагала, че и проституцията може да е сезонна работа.

— Само за онези, които работят на улицата, скъпа. За другите няма спиране триста шейсет и пет дни в годината. Ако се интересуваше от жени, които работят на закрито, сигурно щях да цитирам поне дузина имена. Та ето за кои става дума. Тифани Седжуик, Латиша Марлоу и Кери Флечър.

Пола не можеше да повярва на късмета си.

— Кери Флечър? — повтори тя, чувствайки как възбудата се надига у нея.

— Това име говори ли ти нещо?

— Кери Флечър е жена?

Сержант Дийн я изгледа неразбиращо.

— Разбира се, че е жена. Не си ме питала за момчета. Защо? Познато ли ти е името?

— Натъкнахме се на него в процеса на разследването, но в съвсем различен контекст. Затова и предполагахме, че принадлежи на мъж. Кери — името може да бъде и мъжко тя се намръщи. — Нещо не ми е съвсем ясно.

Сержант Дийн се усмихна.

— Можеш да провериш сама. Почти всяка вечер можеш да я откриеш в далечния край на Кампиън Уей. Близо до кръговото движение.

— Знаете ли нещо за нея?

Пола отбеляза набързо името в бележника си, отвори електронната си поща и започна да пише мейл на Стейси.

— Знам това, което тя ми е разказвала за себе си. А доколко то отговаря на истината — кой би могъл да знае? Измислят си всякакви неща, хубави и лоши. Всичко, което им е необходимо, за да се почувстват добре.

— А какво ви е разказала Кери?

Пола нямаше нищо против да си бъбри за работата, но точно в момента я интересуваше единствено Кери Флечър.

— Ами казва, че е местно момиче. Предполагам, че това е истина, защото говори с подчертан местен акцент. Била родена на Токстет Роуд, зад високите блокове в Скенби.

Пола кимна. Познаваше Токстет Роуд. Местните ченгета казваха, че там дори кучетата не смеят да припарят сами. Освен това се намираше в зоната, която Стейси бе очертала при проследяването на регистрационните номера на колата.

— Дезолейшън Роуд 30 30 От desolation (англ.) — опустошение, разорение, безутешност, и асоциация с песента на Боб Дилън. — Б.пр. — каза тя.

— Именно. После, когато била пет-шестгодишна, се пренесли да живеят в апартамент на шестнайсетия етаж. И това било краят за майка й. От деня, когато се нанесли там, тя така и не прекрачила прага на апартамента. Кери не знае каква е причината — социална фобия, агорафобия или страх от Ерик — така се казва бащата. Но каквато и да е била причината, жената заживяла като затворница в собствения си апартамент.

Сержант Дийн замълча, за да постигне театрален ефект. Очевидно обичаше да разказва тези истории.

— Което дало на Ерик Флечър идеалната възможност за изнудване — продължи тя. — Започнал да насилва Кери, когато тя била около осемгодишна. Ако не вършела точно това, което искал от нея, Ерик си го изкарвал на майка й. Или я биел, или я извеждал насила на балкона и я оставял там, докато не заприличвала на пелтечеща от ужас човешка развалина. А малката Кери обичала майка си.

Пола въздъхна. Толкова пъти бе чувала различни варианти на тази история, но потресът си оставаше толкова силен, колкото и първия път. Не можеше да се възпре да си представя какво би било да се чувстваш толкова безсилен. В тесните граници на битието му това е била единствената представа на детето за любов.

А след като не е познавала нищо друго, нима би могла да повярва в осъществимостта на друг живот? Отношенията между героите на телевизионните сериали за такива деца вероятно изглеждаха не по-малко фантастични от „Хогуортс“.

— Разбира се, че я е обичала — отвърна тя. — Защо да не я обича? Докато не е започнала да я презира.

Дийн я изгледа малко кисело. В края на краищата, разказът си беше неин.

— И всичко продължавало все така. Дори когато завършила училище и започнала работа в бензиностанцията на Скенби Роуд. Нямала личен живот. Заслугата за това била на Ерик — тя насочи проницателния си поглед към Пола. — Станало нещо, на което вашият Тони Хил би могъл да даде определение. Хората стават съучастници в собственото си превръщане в жертви.