Вэл Макдермид - Разплата

— Както решиш — отвърна рязко Тони. — Просто се опитвам да спася живота й, това е всичко — изключи телефона и се опита да принуди протестиращия двигател да вдигне скоростта с пет мили. — О, Карол! — изпъшка той. — Моля те, не върши никакви подвизи. Нито пък благородни дела. Просто си стой там, където си. Моля те.

Сам Еванс все още обичаше да кръстосва улиците и да разговаря с хората. Не притежаваше уменията на Пола за водене на разпит, но успяваше да накара другия да заговори, долавяше инстинктивно кога да се държи чаровно и кога да притисне събеседника си. Успяваше да си възвърне грубоватия акцент на човек от работническата класа, а това беше от полза, когато си имаше работа с хора от най-долните слоеве на обществото. Отвореше ли уста, и те веднага решаваха, че не е човек, който би се отнасял с тях със снизхождение или би ги съдил.

Когато Пола съобщи всичко, което успя да научи от сержанта от нравствения отдел, стана повече от ясно, че първата им работа беше да открият Кери Флечър и да я приберат, за да не бъде изложена на опасност. Пола трябваше да остане в офиса, за да събира всякаква информация, която би ги насочила към Ерик Флечър. А междувременно Сам трябваше да направи всичко по силите си, за да открие дъщерята на Флечър.

В съботната вечер Темпъл Фийлдс гъмжеше от хора. Травестити, прелестни момченца, набиващи се на очи начинаещи лесбийки, целите в татуировки и пиърсинг, разни копия на Лейди Гага — всичко това беше интересно да се наблюдава, но наоколо имаше много хора с напълно конвенционален външен вид, които също търсеха приятно прекарване на времето в гей заведенията барове и ресторанти — по тези улици. Още през деветдесетте някогашният квартал на червените фенери се беше превърнал в средище на гей общността, а новият век направи средата тук още по-многообразна, тъй като по-ексцентричните хетеросексуални млади хора също обичаха да обикалят местните клубове и барове, които в техните очи бяха „връх“. Сега тук вреше и кипеше, в тази част на града сякаш всичко беше възможно, а по тротоарите търговията със секс все още процъфтяваше, което един опитен наблюдател можеше да забележи.

Сам сновеше из тълпата и си държеше очите отворени — интересуваха го всички, които предлагаха секс–услуги, и мъже, и жени. Понякога те забелязваха приближаването му, подушваха ченгето и се стапяха в анонимното множество, преди да успее да ги заговори. Но все пак вече беше успял да говори с поне половин дузина жени. Две от тях го бяха разкарали незабавно, отказвайки категорично да отговарят на въпросите му. Сам предположи, че сводниците им са били наблизо.

Две други отрекоха да са чували нещо за Кери Флечър. Петата каза, че познавала Кери, но не я била виждала от ден-два, сигурно защото Кери работела на Кампиън Уей, не на главната улица. Затова Сам тръгна към булеварда, който отделяше Темпъл Фийлдс от останалата част на градския център.

Жената се беше облегнала на стената в началото на една тясна уличка, пушеше и отпиваше от чаша кафе.

— Да му се не види, не може ли човек да си почине десет минути? — каза тя, като видя Сам. — Не бутам гювеч на закона.

— Търся Кери Флечър — отвърна той.

— Не си само ти — отвърна кисело жената. — Тази вечер не съм я виждала, но нейният старец се навърташе тук снощи и искаше да знае къде е.

— Нали полицаите са го предупредили да не идва?

— Може и така да е. Вярно е, че започна да си наляга парцалите, поне донякъде. Но все още се мотае наоколо и следи всяка нейна стъпка. Завчера обаче тя го насмете. Каза му да си бие камшика.

— И как прие той това?

— Нямаше кой знае какъв избор, тя си тръгна с някакъв клиент.

— А какво казва баща й, за да я накара да се прибере?

— Не съм обръщала кой знае какво внимание. Нали се опитвам да си изкарам шибания хляб. Дрънкаше нещо в смисъл че на улиците е опасно. Че някой убивал проститутки като нас, и че тя трябвало да се прибере у дома. Тя обаче каза, че предпочита да рискува, работейки по улиците, отколкото да бъде с него. А той пък рече, че щял да направи всичко, което тя поиска, стига да престанела да се предлага за пари. И тогава тя каза: „Искам просто да престанеш. А сега се разкарай“. После си тръгна и се качи в колата на някакъв тип.

— Виждала ли си ги да се карат така и друг път?

Жената сви рамене.

— Опитваше се да й изкара акъла, все повтаряше, че имало някакъв сериен убиец — тя изкриви презрително устни. — Като че ли ние не знаем, че е пълно с разни мръсници, които изпитват удоволствие, когато ни причиняват болка. Човек не се хваща на такава работа, ако се безпокои за здравето и безопасността си. Всички знаем тези неща. Просто се опитваме да не мислим за тях.