Вэл Макдермид - Разплата

— Съжалявам, че ви събудих — каза тя. — Аз съм сержант Дийн. От нравствената полиция.

Пола кимна, отмятайки с пръсти косата от лицето си.

— Здравейте. Съжалявам. Аз съм детектив Макинтайър. Затворих очи само за пет минути.

— Познавам те, скъпа — акцент от североизтока, притъпен от годините, през които сигурно бе живяла другаде. — Няма защо да се извиняваш. Знам какво е, когато разследването е в разгара си. Понякога ти се струва, че леглото ти е нещо, което си виждала само насън.

— Благодаря, че дойдохте. Не се надявах, че ще се откажете от почивката си в събота вечер.

— Помислих си, че ще е по-лесно направо да дойда. Освен това мъжът ми замина да гледа мач в Съндърланд с двамата ми сина, а като отидат и да хапнат след мача, надали ще се приберат преди единайсет. Така че единственото, от което ме откъсна, е тъпият телевизор. Онова, което ми предаде Брайънт, прозвуча доста по-заинтригуващо. А сега ще можеш ли да ми дадеш повече подробности?

Сержант Дийн се разположи удобно на стола на Крис Дивайн и опря обувките си на кошчето за боклук. Пола се постара да потисне неволно надигналото се у нея раздразнение.

С известна предпазливост, събудена от очевидния интерес на жената от нравствения отдел, Пола разясни теорията на Тони, после се усмихна, сякаш в опит да се извини.

— С доктор Хил работата е там, че теориите му могат да прозвучат…

— Абсолютно налудничаво?

Пола се изкиска.

— И още как. Но съм работила достатъчно дълго с него, за да знам, че предположенията му са направо плашещо точни.

— Чувала съм, че го бива — каза сержант Дийн. — Говорят също, че многото успехи на Карол Джордан се дължат до голяма степен на него.

Пола се наежи.

— Не подценявайте шефката. Тя е страхотен криминалист.

— Убедена съм, че е така. Но понякога всички ние имаме нужда от помощ. Именно затова съм тук. Когато детективи от друг отдел проявяват интерес към моята сфера на дейност, е редно и аз лично да проверя за какво става дума. Никой от нас не иска да се издънват контакти, които е успял да изгради с много усилия.

Сега, когато сержант Дийн обясни какво я вълнува, Пола започва да се чувства по-спокойна в нейно присъствие.

— Разбира се — отвърна тя. — Е, ще можете ли да ми помогнете?

Сержант Дийн бръкна в джоба на джинсите си и извади оттам една флашка.

— Ще ти предоставя всичко, което мога. Брайънт каза, че се интересуваш от новите момичета?

— Точно така. Доколкото разбирам, заради рецесията са се появили доста нови лица.

— Така е, но повечето от тях работят на закрито, не по улицата. Откога трябва да е започнало работа момичето, което те интересува?

— Горе-долу месец преди първото убийство.

— Обичам да съм в течение на нещата — каза сержант Дийн, бръкна отново в джоба си и извади смартфон. — Затова пък не обичам да въвеждам в компютъра си данни, за които е по-добре да не стават общодостъпни. Особено когато става дума за уязвими млади жени.

Тя затърси нещо в телефона, после изсумтя доволно.

— Няма твърдо определен начин, по който човек може да се справи с тази мръсотия по улиците — каза сержант Дийн, прехвърляйки някакъв списък. — Налага се да реагираш в зависимост от случая. Когато се появят нови лица, се опитваме веднага да установим контакт с тях. Понякога едно леко сплашване е достатъчно, нали разбираш? Особено когато става дума за жени от що-годе прилични семейства. Споменеш ли как едно досие в полицията може да ограничи правата им да отглеждат собствените си деца или да им попречи да вземат кредит, виждаш как веднага се замислят. Но такива жени са много малък процент от цялото. Стигнат ли дотам да работят на улицата, обикновено няма връщане назад. И за такива жени ми е необходимо да поддържам източниците си на информация. За да ги наблюдавам, нали разбираш?

— На никой не му се иска да си има работа с трупове.

— Е, да. Надявам се, че в повечето случаи успяваме да се намесим, преди да се стигне чак дотам. Моите хора ми казват, че живея в състояние на блажена самозаблуда. Но поне се опитвам да осигуря необходимите имена и информация, та да знаем какво да напишем на етикета, който закачат на краката им в моргата ако се стигне дотам.

— Та каква е територията, която трябва да вземем предвид в случая?

— Четиридесет и четири квадратни мили от региона на полицията в Брадфийлд. Население около 900 000 приблизително. На тази територия по всяко време работят около сто и петдесет проститутки. Като вземеш предвид, че около петдесет процента от мъжете си признават, че са ползвани платени секс услуги, момичетата явно си осигуряват поминъка с усилен труд.