Скотт Мариани - Наследството на Армадата

— Колко милиона може да струва всичко това? — подхвърли тя на сияещата от гордост Сам.

— Достатъчно, за да подпали малка, но ожесточена война между британското правителство и испанските финансови експерти, които се обявяват за собственици на потъналия кораб и всичко, което се е намирало на борда му. Тя бушува вече няколко месеца. Предполагам, че рано или късно ще се стигне до споразумение, но каквото и да е то, сър Роджър ще получи своите четирийсет процента. Я погледни как изглежда. Никога не съм го виждала толкова доволен от себе си.

Брук забеляза поне седем-осем охранители, които бяха заели дискретни позиции в дъното на залата и наблюдаваха ситуацията с намръщени лица. Нямаше да се изненада, ако тези хора се окажеха държавни служители. Зад сцената със сигурност има цяла армия техни колеги, помисли си тя. Плюс конвой от камиони, които чакат да превозят безценните съкровища до някой банков трезор.

После се сети за Амал и извърна глава към бара. Той все още беше там, приведен над чашата си. Явно не се интересуваше от планините златни монети и скъпоценни камъни. Брук си помисли да отиде при него, но после реши, че човекът иска да бъде сам.

— Тук трябва да подчертая, че бойни кораби често са пренасяли произведения на изкуството — продължи от трибуната сър Роджър сред проблясъците на светкавиците. — Но нека не забравяме, че Испанската армада никога не е била обикновен военноморски флот. Основното й предназначение били агресията и инвазията, а нейните командири били уверени, че ще разбият английската отбрана и ще окупират страната за няколко седмици или дори за броени дни и ще я обявят за испанска територия. На практика те били толкова сигурни в победата на своята могъща Армада, че командният състав, състоящ се предимно от благородници на високи позиции, решил да натовари на корабите истинско състояние от луксозни предмети и произведения на изкуството — не само да разнообразяват дългото плаване, но и с идеята да обзаведат новите си дворци и имения в Тюдорова Англия. Освен това установяването на нов режим в завладените територии се нуждаел от пари. От много пари. На борда на „Санта Тереза“ имало множество запечатани с восък бурета, пълни с огромно количество монети, златни кюлчета, бижута и скъпоценни камъни. Никога в историята на изваждането на потънали бойни кораби не са били откривани такива огромни количества. Това, което виждате тук, е само малка илюстрация, от която можете да придобиете представа за какво става въпрос.

После, вероятно усетил, че по-голямата част от аудиторията не му обръща внимание и продължава да зяпа съкровищата, Форсайт набързо претупа останалата част от речта си и даде думата на присъстващите за въпроси. Вдигна се цяла гора от ръце.

— Да? — обърна се той към най-хубавата журналистка.

— Сър Роджър, компанията „Нептун Марийн Експлорейшън“ е известна с провеждането на задълбочени проучвания, преди да пристъпи към действията по изваждането на съответния морски съд. Вие вероятно сте имали представа какво ще откриете на дъното, но все пак е имало и изненади, нали?

— Това момиче е подставено лице — прошепна Сам.

— Какво искаш да кажеш? — обърна се да я погледне Брук.

— Мълчи и слушай.

— Имате предвид изненади извън самото количество и стойността му ли? — усмихна се сър Роджър и тълпата реагира по същия начин. После, вече сериозно, той добави: — На практика ние действително направихме едно неочаквано откритие. — Последва малка, но драматична пауза за подсилване на ефекта. — Страхувам се, че ще трябва да почакате да бъде включено в изложбата.

Изявлението му беше посрещнато с явно разочарование. Разнесоха се викове: „Дайте все пак някакви насоки“ и „Хайде, сър Роджър!“. Форсайт вдигна двете си ръце с дланите напред.

— Всяко нещо с времето си, приятели — рече той. — Гарантирам ви, че няма да останете разочаровани.

Какъв шоумен, помисли си Брук. Определено знае как се хвърлят въдиците.

— Каква е голямата изненада? — обърна се към Сам тя.

— Казва ли ти някой? — сви рамене приятелката й. — Аз просто му помагам да управлява компанията.

— Край на приказките! — обяви Форсайт. — Всички сте свободни да се разходите между експонатите. Разбира се, ще има още много храна и шампанско. Моля, забавлявайте се.

Той слезе от подиума сред буря от аплодисменти. Стотици ръце се протягаха към него да го потупат по рамото или просто да стиснат десницата му.

Сам се обърна към Брук и почука с нокът часовника си.