Скотт Мариани - Наследството на Армадата

— Като говорим за презентацията, се сещам, че трябва да се погрижа за някои неща — добави той, хвърляйки поглед на стария, но отлично запазен „Маринър“ на китката си. — Моля ви да ме извините.

Сам хвърли една ослепителна усмивка на Брук и последва шефа си към врата с надпис „Вход забранен“.

— Чу какво каза човекът — промърмори Амал. — Ела да си вземем по едно питие, преди тълпата да е опустошила всичко.

Пробиха си път през навалицата и изкрещяха поръчките си на мъжете зад бара, за да бъдат чути.

— Не знаех, че си падаш по джин с тоник — каза тя, когато най-сетне откриха по-спокойно местенце в ъгъла на огромната зала.

— Току-що разбрах това — отвърна Амал, сви рамене и отпи солидна глътка. — Но не очаквай, че ще отида да се хвърля от скалите заради приятелката ти, която ме нарече „носител на много награди“. Понякога е добре да ти сложат малко сол в раната, особено когато го прави близък човек… Вероятно съм си го заслужил.

Проклети творци , въздъхна в себе си тя. Защо винаги са толкова чувствителни?

— Сам нямаше намерение да нарани чувствата ти. Просто си е такава.

Тълпата постепенно се насочваше към сцената. Мнозина поглеждаха часовниците си в очакване на началото на презентацията. Кметът и свитата му бяха заели места най-отпред и позираха пред някакъв леко обезсърчен фотограф, очевидно представител на местната преса. Завесата вляво леко помръдваше, сякаш някой довършваше подготовката.

Сам се появи и побърза да се приближи, заливайки ги с ентусиазираните си брътвежи. А когато Брук най-сетне успя да се измъкне, Амал вече беше изчезнал в тълпата. В един момент й се стори, че го вижда да се придвижва към бара. Не изглеждаше щастлив. По дяволите, скръцна със зъби тя. Май цялото начинание щеше да се окаже лоша идея.

— Страшно съм доволна, че успя да дойдеш — продължаваше да нарежда в ухото й Сам. В ръката си държеше чаша с шампанско. — Всеки момент ще започне. Да, това вече е факт! — Тя се повдигна на пръсти и се завъртя във всички посоки. — Тишина, моля!

Посрещнат с любезни аплодисменти, сър Роджър се насочи към добре осветения подиум и започна речта си. На големия екран зад гърба му се появи блестящото лого на компанията „Нептун Марийн Експлорейшън“.

— Не е тайна, че през юли миналата година след дълго и изтощително проучване и картографиране на стотици квадратни мили от акваторията на Атлантическия океан компанията „Нептун Марийн Експлорейшън“ — световен лидер в спасяването и възстановяването на исторически плавателни съдове — успя да направи едно от най-големите открития през последните десетилетия.

Сър Роджър махна с ръка към големия екран, на който се появи една подводна снимка, която беше толкова неясна, че Брук се принуди да напрегне очи, за да разбере какво е запечатано на нея. На зеленикавото морско дъно се виждаше стар платноход. Мачтите отдавна ги нямаше, а самият корпус се беше разпаднал на няколко части, почти невидими под стотиците тонове пясък и дребни камъни.

Прекрасно, равнодушно си помисли Брук, след това се обърна и погледна към бара. Амал седеше с гръб към сцената, приведен над втората си чаша джин с тоник. А може би и над третата.

— Това са неизвестните досега останки от испанския боен кораб „Санта Тереза“ — гордо обяви Форсайт. — Потъва през хиляда петстотин осемдесет и осма година близо до остров Тори срещу бреговете на Донегал. Част е от прочутата Испанска армада, разбита от Британския кралски флот след неуспешен опит за инвазия в Англия. Прогонени на север, останките от Армадата, сред които и „Санта Тереза“, правят опит да се доберат до Ирландия с надеждата да намерят сигурно пристанище и помощ при своите съюзници католици. Но не успяват да стигнат до там и са потопени от свирепите бури и урагани в тази част на Атлантика.

Сър Роджър се обърна да погледне снимката на екрана.

— Давам си сметка, че след четиристотин и двайсет години на дъното това, което виждате, не изглежда особено добре — усмихна се той. — Но благодарение на уникалната 3D технология за сканиране, разработена от компютърните инженери на „Нептун“, вече сме в състояние да възстановим до последния детайл този прекрасен и някога могъщ боен кораб. Дами и господа, предлагам ви да видите „Санта Тереза“ такава, каквото е била някога.

В залата се разнесе одобрителен шепот при вида на компютърната реконструкция на древния плавателен съд, появил се в целия си блясък. Ослепително белите разперени платна на фона на синия океан, величественият повдигнат нос, порещ вълните, отблясъците на слънчевите лъчи по десетките бронзови оръдия, надничащи от страничните бордове, пъргавите фигури на моряците, които се катерят по мачтите, строените в линия тежковъоръжени войници на борда. Гледката беше толкова впечатляваща, че дори Брук вдигна вежди.