Скотт Мариани - Наследството на Армадата

— Слизай, кучко! — изръмжа непознатият.

Три дни по-рано

— Ще видиш, че ще си прекараме страхотно, Брук! — заяви Сам поне за пети път през последните двайсет минути. — Сериозно ти говоря. Просто не бива да пропускаш този шанс!

Такава си беше Саманта Шелдрейк още от студентските им години. Винаги нетърпелива и припряна. Не беше трудно да се разбере как бе успяла да стигне до поста личен асистент на един от най-динамичните предприемачи мултимилионери, собственик и президент на компанията „Нептун Марийн Експлорейшън“ със седалище в Саутхемптън.

— Не знам — отвърна Брук.

Беше се изтегнала на килима пред горящата камина и бе притиснала телефона между рамото и ухото си. На таблата до нея изстиваха останките от самотната вечеря. Поредният скучен завършек на един празен ден, украсен с неочакваното телефонно обаждане от северозападното крайбрежие на Ирландия. Нещо, което без съмнение повдигна духа й.

— Струва ми се, че пътуването е прекалено дълго за едно парти. Което на всичкото отгоре е предназначено изключително за служителите на компанията.

— Родж няма да… — започна Сам, замълча за миг и побърза да се поправи: — Сър Роджър няма да има нищо против да поканя една приятелка. Махни се от Лондон, който през тази част от годината е сив и мрачен.

Брук обаче забеляза грешката и се запита дали отношенията между Сам и нейния шеф не са по-близки, отколкото би желала да признае. Запази въпроса за себе си и попита:

— Но защо да напускам Лондон? За да видя сивия океан?

— Хей, става въпрос за Донегал! — настоя Сам. — На това място дори дъждът е красив. Знам го от опит, защото вече от няколко месеца съм тук. Освен това, както вече споменах, партито е доста специално. Първо, медийното представяне ще се проведе в един адски готин кънтри клуб. Направо ще паднеш. Второ, на него ще присъстват повече от триста гости, поканени лично от скъпата ти приятелка.

— Естествено.

— Естествено. После ще се прехвърлим в къщата, където ще започне истинският купон. Сър Роджър не жали средства за нищо. Трябва да видиш имението, което е наел — истински замък. За купона е отделено едно цяло крило. Шампанското ще се лее като вода, уверявам те!

— Я ми припомни какво точно ще празнуваме.

— Да разбирам ли, че множественото число означава съгласие?

— Не съм казала такова нещо.

— Поводът е изваждането на едно от най-големите съкровища през последните двайсет години — отвърна самодоволно Сам. — Изваждането на испанския боен кораб „Санта Тереза“, построен през шестнайсети век, е най-широкомащабната операция на „Нептун Марийн Експлорейшън“ под ръководството на сър Роджър.

— Звучиш така, сякаш си на пресконференция — усмихна се на телефона Брук. — Между другото, какво търси този испански боен кораб край бреговете на Ирландия?

— Не ти ли разказах за него, докато бяхме в Австрия?

Малко преди Коледа двете приятелки бяха прекарали няколко дни във Виена. Брук беше прекалено разстроена от проблемите си с Бен, за да се наслади пълноценно на кратката почивка.

— Може би — кимна тя. — Все пак не е зле да ми припомниш някои неща.

— Ела в Донегал и ще научиш всичко.

— Ще ти призная нещо, Сам — рече с въздишка Брук. — На този етап от живота изобщо не се интересувам от стари прогнили кораби.

— О, я стига — отвърна Сам, а от малката пауза, която направи, Брук разбра, че вече е намислила нещо друго. — Защо не вземеш и някой приятел? Някой много специален приятел. Знаеш кого имам предвид. Разбира се, ако нещата са… как да кажа… поуспокоени.

— Бен? — леко се изненада Брук. — Идеята не ми изглежда добра, защото работите все още не вървят…

— Знаех си аз! — мрачно промърмори Сам. — Той се държи ужасно с теб! Кога се видяхте за последен път?

Брук не отговори. Пръстите й бавно опипаха тънката златна верижка на шията. Бен й я беше купил в Париж малко след като бяха започнали да живеят заедно. Оттогава почти не я сваляше, включително и когато стана ясно, че връзката им няма бъдеще.

— Аз ще ти кажа кога — прозвуча гласът на Сам. — Когато дойде да си прибере онова малко отвратително мелезче, което беше зарязал при теб. Права ли съм?

— Скръфи не е отвратителен — колебливо възрази Брук.

— Ето, пак започваш! Винаги си готова да го защитиш. Трябва да ти кажа, че си твърде добра за тоя тип. Нима не съзнаваш, че те използва?

— Да не навлизаме в тази тема, става ли? Нещата са сложни.

— Е, идеята може би наистина не е добра — отвърна Сам и веднага премина в настъпление: — Защо тогава не поканиш онзи хубавец, който живее над теб? Май беше романист, нали?