Майкл Коннелли - Боговете на вината

Съдия Легоу очакваше двама души. Видя Дженифър и ми каза да взема един от столовете край заседателната маса и да го донеса пред бюрото й. Седнахме там. Дженифър се оказа между мен и Форсайт. Аз небрежно заех стола вдясно, да може съдията да ме вижда от лявата си страна.

— Реших, че ще е по-добре да обсъдим списъка в кабинета ми, за да можем да говорим по-свободно — каза Легоу. — Роза, вече говорим официално.

Роза беше стенографката, която седеше в левия ъгъл зад съдията. Забелязах, че Легоу поиска да започне да се води протокол чак след като заяви желание да скрием от медиите настоящата процедура.

Можех да възразя срещу закритото обсъждане, но не мислех, че ще постигна нещо, пък и със сигурност така нямаше да спечеля точки пред съдията. Затова не направих нищо, макар да усещах как Дженифър се взира в мен и очаква да протестирам. По правило за обвиняемия е винаги по-добре всичко да се случва на открити заседания. Така се разсейват обществените подозрения, че се правят скрити сделки и се крие информация.

Съдията назова присъстващите за протокола и продължи:

— Господин Форсайт, доколкото разбирам, сте имали време да прегледате допълнения списък със свидетели на защитата. Защо не започнем с вашия отговор?

— Благодаря, госпожо. Времето едва стигна на мен и моя детектив да прегледаме имената в този списък. Погрешно е да го наричате „допълнен“, Ваша Чест. Добавянето на трийсет и три имена не е обикновено допълнение. Това е съвсем нов списък, и то напълно ненужен. Можете да очаквате обвинението да…

— Ваша Чест — намесих се аз, — налага се да прекъсна господин Форсайт, защото мисля, че защитата може да предложи компромис, който може да реши този проблем и дори да зарадва прокурора.

Извадих от вътрешния си джоб списъка, който бях направил в колата тази сутрин, докато Лорна караше по Алварадо, където успя да се измъкне от задръстването. Бяхме спрели да говорим за случилото се предната вечер в Глендейл и аз се бях захванал със списъка и с това, което смятах да кажа пред съдията.

— Слушам ви, господин Холър — каза съдия Легоу. — Какво е вашето предложение?

— Ето копие от допълнения списък, на което съм зачертал всички имена, с които си мисля, че можем да направим компромис.

Подадох листа на съдията. Нямах още един екземпляр за Форсайт. Само след пет секунди четене съдията вдигна изненадано вежди.

— Господин Холър, задраскали сте всички без едно, две… пет имена. Как така двайсет и девет души, които бяха толкова важни вчера, така лесно и бързо отпаднаха?

Кимнах, все едно се съгласявах, че действията ми са абсурдни.

— Единственото, което мога да кажа, госпожо, е, че през последните двайсет и четири часа защитата промени из основи възгледите си относно начина, по който да представлява господин Ла Кос.

Погледнах към Дженифър. Тя знаеше за „Марко Поло“, но нямаше представа какво се бе случило предната вечер в Глендейл. Но разпозна ключовата реплика, на която трябваше да се включи, и кимна, за да изрази пълно съгласие с мен.

— Да, Ваша Чест — каза тя. — Смятаме, че можем да продължим само с четири от добавените към първоначалния списък имена.

Съдията присви подозрително очи и подаде документа на Форсайт. Той набързо го прегледа, очевидно прочете само имената, които искахме да оставим, а не тези, които бях готов да изхвърля. Но много скоро се намръщи и поклати глава. Не бях и очаквал да се предаде без бой.

— Ваша Чест, ако защитата бе предложила това вчера, можех да спестя на детектива необходимостта да се труди извън работно време, а на данъкоплатците — допълнителното заплащане за усилието му. Като оставим това настрани, обвинението оценява желанието на защитата да намали броя на допълнителните свидетели. Обаче все още имаме проблем с останалите в списъка свидетели, затова трябва да възразя на промените.

Съдията се намръщи и си погледна часовника. Вероятно си бе мислила, че всичко ще приключи бързо и ще може да повика съдебните заседатели в залата преди девет и трийсет. Но де този късмет!

— Добре — каза тя. — Да прегледаме имената. Но бързо, заседателите ни чакат. Представете възраженията си.

Форсайт прегледа списъка и избра първата си битка, като почука с пръст по листа.

— Защитата е включила в списъка си собствения ми детектив и обвинението категорично възразява. Това е просто номер, за да може на свидетелската банка да се призове човек на прокуратурата и да се направи опит да се изтръгне от него стратегията на обвинението.