Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Сигурен ли си, че искаш да поемеш този риск?

— Всичко ще свърши до няколко дни. Ще рискувам.

Потупах го по рамото и тръгнах към вратата на залата.

— Хей — извика той след мен.

Обърнах се.

— Видя ли как се държи Ланкфорд на записа?

Кимнах.

— Да. Изглежда, получава нареждания от Марко.

— Точно така. Марко е началникът.

— Именно.

Защитната стратегия беше проста — да очертае пътека, която щеше да отведе съдебните заседатели до Джеймс Марко и до категоричния извод, че той е престъпен агент, напълно корумпиран и готов да убива, за да прикрие деянията си. Трина Рафърти беше една от стъпките в тази посока и я бях призовал като мой първи свидетел във вторник. Тя бе познавала Глория Дейтън и двете заедно бяха попаднали под влиянието и контрола на Марко.

Въпреки консервативното облекло истинската природа на Трина ясно си личеше. Русата коса на клечки и празният поглед, пиърсингът на носа и татуираните около китките й гривни. Те може да се видят и у порядъчни жени, но всички накуп, заедно с поведението й, не оставяха никакво съмнение каква е, докато вървеше към свидетелската банка. Докато се заклеваше, си спомних, че някога Кендъл, Трина и Глория са се разменяли, защото са си приличали. Вече не. В момента нямаше дори слаба прилика между Кендъл и Трина. Само като погледнех Трина, си представях как е могла да свърши Кендъл.

Трина се закле и без да се бавя, аз потвърдих това, което вече беше очевидно за съдебните заседатели.

— Трина, ти използваш и професионален псевдоним, нали?

— Да.

— Би ли го споделила със съдебните заседатели?

— Трина Трикс.

Тя се усмихна лукаво.

— И каква е професията, заради която го използваш.

— Компаньонка съм.

— Искаш да кажеш, че правиш секс за пари, нали така?

— Да, точно така.

— И откога упражняваш тази професия?

— С прекъсвания от дванайсет години.

— Познаваше ли друга компаньонка, Глория Дейтън, която е използвала също така имената Глори Дейс и Жизел Далинджър?

— Да, познавах Глори Дейс.

— И кога е било това?

— Мисля, че се запознахме преди десет години. Имахме един и същ телефонен диспечер.

— Имахте ли някакви професионални уговорки?

— Разменяхме се, ако това имате предвид. Бяхме три момичета, които си поемахме ангажиментите. Ако някоя от нас беше заета с клиент или графикът й беше пълен и се получеше обаждане за нея, тогава го поемаше една от другите две. И понякога, ако клиент поискаше две или дори три момичета, работехме заедно.

Кимнах и млъкнах за кратко. Това последното досега не бе споменавано и ме разсея, тъй като третото момиче, което все още не бе назовано по име, беше Кендъл Робъртс.

— Господин Холър? — подкани ме съдията. — Може ли да продължим?

— Да, Ваша Чест. Госпожице Рафърти, контактувахте ли с хора от правораздаването по онова време?

— Ами арестувана съм няколко пъти. Всъщност три пъти.

— А арестувана ли сте от Агенцията за борба с наркотиците?

— Не, само от лосанджелиската полиция и шерифа.

— Значи никога не сте задържана от агент на име Джеймс Марко, който работи за Агенцията за борба с наркотиците?

С периферното си зрение видях как Форсайт се навежда напред. Винаги го правеше, преди да възрази. Но по някаква причина този път не протестира. Обърнах се към него, като все още очаквах възраженията му, но видях как Ланкфорд се бе пресегнал от стола си до парапета, за да докосне Форсайт по рамото. Ланкфорд, детективът, казваше на Форсайт, прокурора, да не протестира.

— Не мисля.

Обърнах се пак към свидетелката. Не разбирах това, което току-що бях чул.

— Съжалявам — казах. — Би ли повторила?

— Казах — не — отговори Трина.

— Твърдиш, че не познаваш агент от Агенцията за борба с наркотиците на име Джеймс Марко?

— Точно така. Не го познавам.

— И дори не си го виждала?

— Доколкото знам — не, освен ако не е бил под прикритие или нещо такова и не се е представял с друго име.

Обърнах се към Сиско на първия ред. Очевидно Марко по някакъв начин се бе добрал до Трина Рафърти и исках да знам как. Но по-наложително от това обяснение бе да реша какво да правя в момента. Можех да разбия собствения си свидетел, но на съдебните заседатели това нямаше да им хареса.

Реших, че нямам избор.

— Трина — казах, — не ми ли каза при предишните ни разговори, че си била таен информатор, който е работил за агент Марко от Агенцията за борба с наркотиците?

— Ами, казах ви много неща, защото ми плащахте наема. Казвах ви каквото искахте да чуете.