Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Не, това…

Спрях и се опитах да остана спокоен. Марко и Ланкфорд не само че бяха стигнали до нея, но я бяха превърнали в оръжие за масово унищожение. Ако не успеех да спася тези показания, цялата ми защита щеше да се срути.

— Кога за последен път говори с агент Марко?

— Не го познавам, така че не съм говорила с него.

— Казваш на съдебните заседатели, че нямаш представа кой е агент Джеймс Марко?

— Съжалявам, нямам. Имах нужда от подслон и храна. Може и да съм ви казала някои неща, за да получа нещо от вас.

И преди ми се бе случвало свидетел да се отметне. Но никога така драматично и с толкова фатални последици за делото. Хвърлих поглед към клиента ми на банката на защитата. Той изглеждаше объркан. Преместих очи и към Дженифър. На лицето й бе изписано неудобство — тя се чувстваше неудобно заради мен.

Обърнах се към съдията, която бе също объркана. Направих единственото възможно в тази ситуация.

— Ваша Чест, нямам повече въпроси — казах.

Бавно се върнах на адвокатската маса, като се разминах с Форсайт, който всеки момент щеше да увеличи щетите. Докато вървях по тясната пътека между празната банка на обвинението и столовете покрай парапета, трябваше да мина покрай Ланкфорд. Чух как си мънка нещо под носа.

— Ммм мммм мммммм…

Само аз можех да го доловя. Спрях, направих крачка назад и се наведох към него.

— Какво каза? — попитах го шепнешком.

— Казах — продължавай в същия дух, Холър — прошепна той в отговор.

Форсайт започна своя разпит, като попита Трина Рафърти дали двамата някога са се срещали. Отидох до мястото си и седнах. Единственото хубаво последствие от това, че прокурорът скочи веднага да говори със свидетелката, беше, че нямах възможност да кажа на клиента си колко са се влошили нещата за нас. Фиаското с Рафърти бе като удар в слънчевия сплит на делото. Дори без Форсайт да натрупа още негативи, а той щеше да го направи, вече бях загубил важно доказателство за връзката на Марко и Глория Дейтън. А към тази щета се добавяше и обида. Трина намекваше, че съм насърчавал лъжесвидетелстване — плащал съм наема й, за да лъже.

По всичко личеше, че Форсайт смята, че като унищожи мен, ще унищожи и тезата. Почти всичките му въпроси към Трина се въртяха около това, че съм й наредил какво да каже пред съда в замяна на осигурена квартира само на две пресечки от полицейската административна сграда. Толкова се разгорещи, че ми даде възможност да спася нещата. Ако успеех да покажа, че е излъгала, имах добър шанс поне в очите на съдебните заседатели да подкопая обвиненията й срещу мен.

Форсайт свърши за петнайсет минути, след като аз започнах да възразявам на почти всеки негов въпрос на базата на това, че вече е зададен и му е отговорено. Само мъртъв кон може да се бие повече. Най-накрая той се отказа и си седна.

Станах бавно, за да отговоря, и тръгнах към катедрата като обречен към ешафод.

— Госпожице Рафърти, казахте адреса на апартамента си, на който твърдите, че плащам наема. Кога се преместихте там?

— През декември, точно преди Коледа.

— А помните ли кога се запознахме?

— Беше след това. Мисля, че през март или април.

— Тогава как съм плащал наема ви, след като сме се запознали три или четири месеца, след като сте се нанесли?

— Защото познавате другия адвокат и точно той ме уреди с този апартамент.

— И кой е този адвокат?

— Слай. Господин Фългони.

— Имате предвид Силвестър Фългони младши?

— Да.

— Да не би да казвате, че Силвестър Фългони младши представлява господин Ла Кос заедно с мен?

Посочих клиента си, докато задавах въпроса с овладяно учудване в гласа си.

— Ами не — каза тя.

— Тогава кого представляваше той, когато ви е уредил с този апартамент, както твърдите?

— Хектор Мойя.

— Защо господин Фългони ви уреди с този апартамент?

Форсайт протестира с аргумента, че делото на Мойя няма никаква връзка. Аз, разбира се, настоях за обратното, като цитирах още веднъж алтернативната хипотеза на защитата, която представях. Съдията отхвърли възраженията и аз отново зададох въпроса.

— Заради същото — каза Трина. — Искаше да кажа, че Глория Дейтън ми е споделила, че агент Марко я е накарал да подхвърли оръжие в хотелската стая на Хектор.

— И твърдите, че това никога не се е случвало, че господин Фългони си го е измислил?

— Точно така.

— А не свидетелствахте ли само преди минути, че никога не сте чували за агент Марко? А сега казвате, че господин Фългони ви е наредил да твърдите нещо, свързано с него?