Майкл Коннелли - Боговете на вината

— А намерихте ли в тях обаждания, свързани с господин Ла Кос?

— Не.

— Нито едно?

— Нито едно.

— А някой от изброените тук повече от двеста номера има ли някакъв принос към разследването?

— Не, господине, няма.

— Между другото, как са подредени тук номерата?

— По честота на звънене. Тези, на които се е обаждала най-често, са най-отгоре и надолу честотата се снижава.

Обърнах на последната страница и помолих Уитън да направи същото.

— Значи тук, на последната страница, са номерата, на които тя е звънила само по един път?

— Правилно.

— За какъв период?

— Заповедта беше за последните шест месеца.

Кимнах.

— Детектив, нека ви обърна внимание върху деветия номер отдолу нагоре на третата страница. Можете ли да го прочетете на съдебните заседатели?

Чух шумолене на хартия. Форсайт бе решил, че правя нещо повече от това да губя времето на съда, и разгърна своето копие от документа.

— 213-621-6700 — прочете Уитън.

— И кога е избран този номер от айфона на Глория Дейтън?

Уитън присви очи, докато четеше.

— В 18:47 на 5 ноември.

Форсайт разбра какво се опитвам да направя и стана, за да възрази.

— Каква приложимост има това, Ваша Чест? — каза той настойчиво. — Позволихме на защитата голяма свобода, но къде са границите? Той вече прекалява — изброява подробности от триминутен разговор. Това няма нищо общо с делото, нито с обвиненията срещу клиента му.

Усмихнах се и поклатих глава.

— Ваша Чест, господин Форсайт знае много добре какво целя и не иска съдебните заседатели да го видят, защото разбира, че къщата от карти, която представлява тезата на обвинението, е в сериозна опасност.

Съдията събра пръстите на двете си ръце пред себе си.

— Покажете връзката, господин Холър. И по-бързо.

— Веднага, Ваша Чест.

Погледнах пак към записките си, ориентирах се и продължих. Възражението на Форсайт не беше нищо повече от опит да наруши ритъма ми. Знаеше, че само по себе си то няма никакви основания.

— Детектив Уитън, това обаждане в 18:47 на 5 ноември е само шест дни преди убийството на госпожица Дейтън, нали така?

— Да.

— Колко продължава разговорът?

Уитън погледна документа.

— Пише, че е две минути и петдесет и седем секунди.

— Благодаря. Проверихте ли номера, когато получихте тази разпечатка? Обадихте ли му се?

— Не си спомням.

— Имате ли мобилен телефон, детектив?

— Да, но не е у мен.

Бръкнах в джоба си и извадих моя. Помолих съдията да ми позволи да го дам на Уитън.

Форсайт възрази: каза, че се опитвам да играя театър, и ме обвини в циркаджийство.

Отвърнах, че това, което Форсайт нарича театър, е просто демонстрация, не по-различна от тази преди седмица, когато той накара съдебния лекар да покаже върху Ланкфорд как е била счупена подезичната кост на жертвата при удушаването й. Добавих, че ако детективът набере този номер, това би било най-лесният и бърз начин да проверим на кого се е обадила Глория Дейтън в 18:47 на 5 ноември. Съдията ми позволи да продължа. Приближих се до Уитън и му дадох телефона си, след като го включих на високоговорител. Помолих го да набере 213-621-6700. Той го направи и остави апарата на парапета пред свидетелската банка.

След едно позвъняване отговори женски глас.

— Агенция за борба с наркотиците, Лос Анджелис. С какво мога да ви помогна?

Кимнах, пристъпих напред и взех телефона.

— Извинявайте, сгрешил съм номера — казах и затворих.

Върнах се до катедрата, наслаждавайки се на пълната тишина, която настъпи, след като женският глас бе произнесъл „Агенция за борба с наркотиците“. Хвърлих скришом поглед към Малъри Гладуел, моята лидерка сред съдебните заседатели, и видях изражение, което беше като мед за душата ми. Устата й бе леко отворена, все едно искаше да каже: „О, мили боже!“.

Обърнах се пак към Уитън и извадих снимка, която държах приготвена под бележника си. Помолих за разрешение да се приближа до свидетеля с първото веществено доказателство на защитата. Съдията ми позволи и дадох на Уитън снимката, която Фернандо Валенцуела бе направил на Глория Дейтън, когато й е предал призовката по делото на Мойя.

— Детектив, държите в ръката си фотография, отбелязана като веществено доказателство номер едно. Тази снимка на жертвата е направена в момента, когато й е връчена призовка по иска на Мойя срещу Ролинс. Може ли да ви обърна внимание на времето и датата, отпечатани на нея? Бихте ли ги прочели на съдебните заседатели?

— 18:06 часът, 5 ноември 2012 година.