Майкл Коннелли - Боговете на вината

Взех копие от описа, даден ми от съда, и продължих:

— Добре, след като погледнах описа, видях, че в него не фигурира мобилен телефон. Така ли е?

— Не намерихме мобилен телефон на местопрестъплението. Така е.

— Ако си спомняте, господин Ла Кос ви е обяснил, че се е чул с жертвата по-рано същата вечер и че именно този разговор е станал причина той да отиде лично до апартамента й.

— Да, така ни каза.

— Но не сте намерили телефон там?

— Точно така.

— Вие или вашият партньор опитахте ли се да намерите обяснение на това несъответствие?

— Предположихме, че убиецът е взел телефоните й, за да укрие следите си.

— Казвате — телефони. Повече от един ли е имала?

— Да, установихме, че жертвата и обвиняемият са използвали множество телефони еднодневки, за да си вършат работата. Освен това жертвата е имала и мобилен телефон за лична употреба.

— Може ли да кажете на съдебните заседатели какво е телефон еднодневка?

— Евтин телефон с ограничен брой минути за разговор. Когато ги изговориш, го хвърляш, а в някои случаи може и да го презаредиш с още минути срещу заплащане.

— Такива апарати са използвани, защото след като бъдат изхвърлени, по-трудно се получават разпечатки от разговорите им, защото разследващите не знаят откъде да започнат, така ли?

— Точно така.

— И по този начин господин Ла Кос и госпожица Дейтън са комуникирали, за да въртят бизнеса си, така ли?

— Да.

— Но вие не сте намерили нито един от тези телефони в апартамента й след убийството?

— Правилно.

— Споменахте и че жертвата е имала мобилен телефон за лична употреба. Какво имахте предвид?

— Айфон, нейна собственост, по който е водила разговори, които не са били свързани с работата й като компаньонка.

— И този айфон също е липсвал след убийството?

— Да, така и не го намерихме.

— И мислите, че убиецът го е взел.

— Да.

— Какво е обяснението ви?

— Според нас това означава, че убиецът я е познавал, че двамата са контактували по мобилните си телефони и че неговите име и номер трябва да са в списъка с контакти в нейния апарат. Той е взел всички телефони, за да не бъде проследен.

— И те така и не са намерени?

— Да, не са.

— А това накара ли ви да се обърнете към мобилния оператор и да помолите за разпечатки от тези телефони?

— Поръчахме разпечатки за айфона, защото намерихме сметки за него в апартамента и знаехме номера. А за еднодневките нямаше как да го направим, защото нямахме нито номерата, нито апаратите. Нямаше откъде да започнем.

Кимнах, сякаш научавам всичко това току-що и започвам да разбирам по-добре трудностите, които е трябвало да преодолява Уитън, работейки по този случай.

— Добре, да се върнем на айфона. Поръчали сте разпечатки, намерили сте сметки и на местопрестъплението. Проучихте ли ги за улики?

— Да.

— Намерихте ли обаждания до или от господин Ла Кос на айфона?

— Не.

— А някакви други, които да са важни за разследването или поне да си струва да се отбележат?

— Не.

Млъкнах и направих физиономия, докато си преглеждах записките. Исках съдебните заседатели да си помислят, че съм притеснен от последния отговор на детектива.

— Разпечатките, които сте поръчали, са съдържали всички входящи и изходящи обаждания от този апарат, нали така?

— Да.

— Дори от наземните линии?

— Да, успяхме да получим и тях.

— И сте ги проучили?

— Да.

— Открихте ли обаждания, независимо дали входящи, или изходящи, които да се окажат важни за разследването?

Форсайт възрази, че повтарям едни и същи въпроси. Съдията ми каза да продължа нататък. Помолих Уитън да намери сред документите разпечатка от три страници на обажданията на айфона на Глория.

— Това вашите инициали ли са в долния десен ъгъл на първата страница на този документ?

— Да.

— И сте написали датата двайсет и шести ноември?

— Да.

— Защо?

— Тогава получих разпечатката от мобилния оператор.

— Това е четиринайсет дни след убийството. Защо се е забавила толкова?

— Трябваше да получа заповед за обиск, преди да я поискам. Това отне известно време, след това на мобилния оператор му трябваше технологично време, за да я направи.

— Значи докато получите тези документи, Андре ла Кос вече е бил арестуван и обвинен в убийство, така ли е?

— Така е.

— И сте вярвали, че сте хванали убиеца?

— Да.

— Тогава за какво са ви били тези разпечатки?

— Разследването винаги продължава и след ареста. В този случай бяха проверени всички следи и продължихме по тези, които ни вършеха работа. Докладът по телефонните разпечатки е една от тях.