Майкл Коннелли - Боговете на вината

Подсвирнах тихичко, докато изключвах айпада, а след това го пуснах в чантата на Лорна.

— Добре, а сега може ли да ми кажеш какво е това и защо си толкова развълнуван, че чак подсвиркваш?

Кимнах и казах:

— Нали разбра, че вчера допълнихме списъка със свидетелите?

— Да, а съдията иска да говорите за това днес.

— Точно така. Е, това бе част от постановка.

— Искаш да кажеш като един от ходовете на Сийгъл?

— Да, но този си е мой. Наричаме го „Марко Поло“. В допълнения списък има много нови имена. Ти чу, че Форсайт се оплака от това.

— Да.

— Та едно от имената там е Стратън Стергос. Списъкът е направен така, че да изглежда все едно го крием, че все едно пробваме да го пробутаме сред другите. Поставен е сред имената на съседите на Глория. Постановката беше да накараме обвинението да си мисли, че кроим нещо, и да търси името, което уж сме скрили.

— Стратън Стергос.

— Точно така.

— Кой е Стратън Стергос?

— Не е важно кой е. А къде живее. Този видеозапис е от дома му в Глендейл. Той се намира точно срещу една къща, в която преди десет години са убити двама наркодилъри.

— И това какво общо има с Глория Дейтън?

— Няма, поне пряко. Но се опитвахме да установим каква е връзката между Ланкфорд, детектива на прокуратурата, който е следил Глория преди да бъде убита, и агент Марко от Агенцията за борба с наркотиците, на когото тя е доносничела. За да сработи защитната ни теза, тези двамата трябва да са свързани по някакъв начин. Точно по това работеше Сиско. Решихме, че връзката май е в това двойно убийство. Главен разследващ по него е бил детективът от полицията в Глендейл Лий Ланкфорд. А двете жертви са били свързани с картела Синалоа — този на Хектор Мойя. Знаем, че Марко има зъб на Мойя още оттогава, така че е логично неговият Междуведомствен отдел за борба с картелите да е знаел и може би дори да е разследвал двамата мъже, убити в онази къща.

— Ясно…

Това бе нейният начин да каже, че все още не й е ясно.

— Мислехме, че връзката е двойното убийство, но Сиско намери документацията от разследването на Ланкфорд и никъде в нея не се споменава нито Марко, нито отделът му. Затова направихме постановката със списъка на свидетелите, за да извадим на светло връзката им, ако има такава.

Посочих чантата й, където беше айпадът.

— Видеозаписът я доказва. Ланкфорд и Марко са свързани и ще обърна процеса с главата надолу с това. То наистина обръща мача. Само трябва да реша кога точно да го обърна.

— Но каква е постановката? Каква е връзката на Стергос?

— Няма такава връзка. Той просто живее срещу къщата, където са убити двамата дилъри. Решихме, че можем да го използваме, за да извадим на светло Ланкфорд и Марко.

— Съжалявам. Не се ядосвай, но все още не разбирам.

— Не се ядосвам. Виж, Ланкфорд сега работи за прокуратурата. Назначен е по делото на Ла Кос, за да го наблюдава, защото ако си спомняш, той е следил Глория вечерта, когато е убита. А сега задачата му е да работи с Форсайт и да му помага да отвръща на ходовете на защитата. Веднага след края на заседанието вчера двамата с Форсайт сядат да прегледат новия списък със свидетелите и да се опитат да разберат какво съм намислил. Кой е важен и кого наистина ще призова да свидетелства.

— И виждат името на Стратън Стергос.

— Точно така. Виждат го и то не им говори нищо. Тогава Ланкфорд си влиза в ролята. Нали е детектив. Има компютър и достъп до цял куп бази данни на правораздаването. Много бързо открива, че Стратън Стергос живее на Сейлъм стрийт в Глендейл, и това веднага му прави силно впечатление, защото преди десет години е разследвал двойно убийство там.

— Двойно убийство, което така и не е разкрил.

— Точно така. И или на своя глава, или по молба на Форсайт тръгва да проверява господин Стергос и връзката му със случая Дейтън. Със Сиско си мислехме, че точно така ще стане. Освен това мислехме — или по-точно се надявахме — че ако това двойно убийство е връзката между него и Марко, той може да се обади на другарчето си от Агенцията за борба с наркотиците и да каже: „Трябва да проверя този тип. Ще ми удариш ли едно рамо, ако се окаже, че имаме проблем?“.

— И сте нагласили камерите. Сега вече разбирам. Но какво се е случило със Стергос?

— Преди седмица почукахме на вратата му и казахме, че искаме да наемем къщата му за две седмици за снимки на филм.

— Представили сте се за търсачи на снимачни площадки или нещо такова?

— Точно така.

Усмихнах се, защото измамата, която бяхме използвали, всъщност не беше измама. Ние наистина бяхме заснели филм. Само че премиерата му нямаше да е след дефиле по червения килим по Холивуд Булевард, а в 120-о отделение на Наказателния съд на Темпъл стрийт в центъра.