Майкл Коннелли - Боговете на вината

— И Стергос взе парите от нас и заведе жена си на ваканция на гости на дъщеря им във Флорида. Нагласихме камерите из къщата и заложихме Стратън Стергос в списъка със свидетелите като дълбинен взрив. И сега имаме това.

Посочих чантата на пода между краката ми.

— От записа се вижда, че Марко изчаква — продължих. — Ланкфорд отива сам до вратата. Ако Стергос си беше у дома и бе отворил, той щеше да започне напълно законен разговор. Нали се сещаш? „Работя за прокуратурата, името ви е в списъка със свидетели. Какво знаете за това?“ И така нататък. Марко щеше да изчака скрит, но готов да действа, ако Ланкфорд реши, че имат проблем със Стергос.

— Готов за какво? — попита Лорна.

— За каквото е необходимо. Виж какво стана с Глория. Виж какво стана с Ърл. Този тип няма граници. Виж какво има на записа. Стергос не си е у дома и Марко влиза вътре и подхвърля наркотик във фризера. За да могат да се върнат и да арестуват Стергос, ако се наложи. Така той няма да може да свидетелства, или пък ако го направи, надеждността му ще бъде съсипана.

— Всичко това е невероятно.

— И ще се превърне в чисто злато в съда. Само трябва да измисля кога да го изстреляме.

Едвам се удържах на едно място, докато мислех за възможните начини, по които можехме да използваме видеозаписа.

— Не трябва ли да го предадеш в полицията? — попита Лорна.

— Не. Записът си е наш. Мисля да го използваме, за да ги насъскаме един срещу друг, да видим дали някой от тях няма да се обърне срещу другия. По-слабият. Нищо не въздейства на съдебните заседатели по-силно от вътрешен човек, който си изпява и майчиното мляко. Това е по-добро от видеозапис. По-добро е и от шибана ДНК проба.

— Ами Стергос? Какво смятате да направите, за да го защитите? Замесили сте го в това и той няма…

— Не се тревожи за него. Първо, сигурен съм, че Сиско се е погрижил за наркотика, който подхвърли Марко. Второ, имаме записа. Никой няма да обвини Стергос в нищо. Той си лежи някъде на плажа във Флорида и е четири бона по-щастлив.

— Четири бона! И откъде дойдоха?

— Дадох мои пари.

— Мики, дано не си бръкнал в спестяванията за колеж на Хейли. Само това остана да направиш, за да я отблъснеш съвсем.

— Казвам ти, не съм.

Тя не отговори и не изглеждаше доволна, вероятно защото виждаше, че лъжа. Но щеше да мине повече от година, преди тези пари да ми потрябват, за да платя за колежа.

Погледнах си часовника и след това вдигнах очи към бавнодвижещата се река от стомана пред мен.

— Виж дали не може да отбиеш по Алварадо — посъветвах Лорна. — Никога няма да се измъкнем оттук с тази скорост.

— Както кажеш.

Отново ядосаният й тон. Все още се сърдеше, че бях закъснял с десет минути. Или може би за мястото, на което съм бил, за да закъснея с десет минути. Или пък това бе отзвук от вчерашния ни напрегнат разговор. Нямаше значение. Липсваше ми Ърл. Той никога не влагаше емоции в коментарите си. Никога не се губеше и знаеше какво да направи, за да не заседнем насред неподвижен трафик, когато бързах за съда.

— Ами ако планът „Марко Поло“ не бе проработил? — попита Лорна.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами ако не бяха открили Стратън Стергос в списъка? Какво щеше да стане тогава?

Помислих за момент, после казах:

— Имахме и други стратегии. А и досега се справям добре в процеса. Още на първия ден от представянето на тезата на защитата успях да подкопая обвинението на прокуратурата. В доста добра форма сме и без това.

Побутнах чантата й с крак.

— Но сега… всичко се променя.

— Да се надяваме.

Някак си успяхме да стигнем до Отделение 120 една минута преди девет. Форсайт вече седеше на банката си, а Ланкфорд се бе настанил прилежно зад него на стол до парапета. На адвокатската маса седеше самотна Дженифър Арънсън. Още нямаше нужда приставите да водят Ла Кос от ареста, защото съдебните заседатели щяха да дойдат чак след обсъждането на допълнения списък със свидетелите.

Размених си поглед с Ланкфорд, преди да седна.

— Мислех, че няма да успееш да дойдеш навреме — прошепна ми Дженифър паникьосано.

— И сама щеше да се справиш. Но нещата се промениха от снощи. Трябва аз да поема. Съжалявам, но няма достатъчно време, за да ти обясня промяната в стратегията. Случиха се разни работи.

— Какви?

Преди да успея да й отговоря, секретарката забеляза, че всички юристи вече са тук, и ни каза, че съдията иска да обсъдим новия списък със свидетелите в кабинета й. Станахме, тя ни отвори вратата и ни пусна в коридора зад съдебната зала.