Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Възможно е, но повечето хора оставят някаква следа, колкото и да е слаба. Не открих нищо. Мисля, че тогава си е сменила самоличността — ново име, нови документи.

— Жизел Далинджър.

— Може и това да е, а може да е приела този образ по-късно. Хората, които правят такива неща, обикновено не се придържат към една самоличност. Това е цикъл. Щом им се стори, че някой може да ги докопа или е време за промяна, минават пак през цялата процедура.

— Да, но тя не е била защитен свидетел. Просто искаше ново начало. Това ми се струва малко крайно.

Тогава се намеси Дженифър.

— Мен ако питате, ако имах такова досие и исках да започна някъде на чисто, щях да се откажа от името си. Днес всичко е дигитализирано и по-голямата част от информацията е в публични регистри. Вероятно последното, което е искала, е било някой на Хаваите да изрови всичко това за нея.

И потупа купчината папки пред себе си.

Звучеше логично.

— Добре — казах. — Ами Жизел Далинджър? Тя кога се появява?

— Не съм много сигурен — отвърна Сиско. — Настоящата й шофьорска книжка е издадена в Невада преди две години. Така и не я е сменила, след като се е преместила тук. Наела е апартамент на „Франклин“ преди шестнайсет месеца, като е представила досие на наемател за четири години назад в Лас Вегас. Нямах време да го прегледам, но ще го направя.

Извадих бележника от куфарчето си и си записах няколко въпроса, които да задам на Андре ла Кос следващия път, когато се видим. После попитах:

— Добре, какво друго? Ходи ли вчера до „Бевърли Уилшър“?

— Да. Но преди да стигна до това, нека ти кажа за апартамента на „Франклин“.

Кимнах. Той докладваше. Можеше да го прави в какъвто ред иска.

— Да започнем с пожара. За него е съобщено в дванайсет и петдесет и една в нощта на неделя срещу понеделник, когато противопожарните аларми в коридора пред апартамента на жертвата се задействат, съседите излизат и виждат от процепите край вратата й да се вие дим. Пожарът е изпепелил всекидневната, където е намерен трупът, и силно е повредил кухнята и двете спални. Противопожарните аларми в апартамента очевидно не са се задействали и причината за това се разследва.

— Не е ли потекла вода от крановете на тавана?

— Няма кранове на тавана. Сградата е стара и е получила разрешително при заварено положение. Доколкото успях да разбера от пожарната, има две разследвания на тази смърт.

— Две? — повторих.

Май можех да се възползвам от това.

— Точно така. Отначало и полицаите, и пожарникарите са се подписали, че е било нещастен случай и жертвата се е запалила, като е заспала с цигара в ръка на дивана. А блузата й от изкуствена материя е разпалила огъня. Но са променили мнението си след първоначалния оглед на съдебния лекар. Останките са откарани в моргата.

Сиско си погледна записките, надраскани в бележника му, който изглеждаше миниатюрен в голямата му ръка.

— Съдебният лекар Селест Фрейзиър е направила първоначалния оглед на тялото и открила, че подезичната кост е счупена на две места. Това бързо сменило хода на нещата.

Погледнах към Лорна, защото знаех, че няма представа какво е подезична кост, и казах:

— Това е малка костица с формата на подкова, която пази трахеята.

Докоснах шията си, за да илюстрирам обяснението, и добавих:

— Ако е счупена, това означава травма от насилие на предната страна на врата. Била е удушена.

Лорна кимна, а аз дадох знак на Сиско да продължи.

— Затова се върнали на мястото с инспектори по убийствата и палежите и започнали ново разследване. Чукали на много врати. Говорих с много от хората, с които са говорили и те. Няколко от тях са чули скандал в апартамента около единайсет в събота вечерта. Разговор на висок тон. Мъж и жена се карали за пари.

Пак си погледна тефтера, за да види някакво име.

— Някоя си госпожа Анабет Стивънс, която живее срещу жертвата, видяла през шпионката как след караницата от апартамента си тръгнал мъж. Казала, че било някъде между единайсет и трийсет и полунощ, защото новините били свършили, а тя си лягала в полунощ. По-късно разпознала Андре ла Кос сред шест снимки, които й показали ченгетата.

— Тя ли ти го каза?

— Да.

— Знаеше ли, че работиш за човека, когото е разпознала?

— Казах й, че разследвам смъртта в отсрещния апартамент, и тя с готовност разговаря с мен. Не се представих по-подробно, защото тя и не поиска.

Кимнах на Сиско. Така елегантно да измъкне информация от ключов свидетел на обвинението, и то толкова рано в играта, си беше отлична работа.